По същество предложенията, които Борисов прави, са вън от дневния ред – и на протестите, и на задълбочаващата се политическа, институционална и икономическа криза наесен, смята Христов, според когото е налице класическо изместване на проблема.
В предаването „12+4“ Иво Христов поясни, че предложенията звучат като „опит за изземване на стратегическата инициатива и печелене на време, за да докараме нещата до редовни избори напролет“.
„Това е ситуация, в която се хвърлят на публиката бомбастични неща, които голяма част от нея не е компетентна да преценява, но й звучат добре. Велико народно събрание, нова конституция, отмяна на земното притегляне и прочее. По този начин всеки, който се обяви с разумни експертни доводи срещу това, ще бъде обвинен като крепител на статуквото и против кардинални промени. /…/ Много хитроумна игра, безспорно.“
Голяма част от отправените предложения са в правомощията на обикновено народно събрание, а освен това Борисов знае, че те няма да минат, подчерта проф. Христов.
„Но в следващите 6 месеца ние ще влезем в този отклоняващ маньовър и ще се замеряме взаимно с аргументи кой е „за“ и кой е „против“ статуквото. И така ще докретаме до заветния февруари – март. Цялото упражнение е: местим въздуха от точка А до точка Б, като избразяваме борба със статуквото, с мафията, с всичко останало. Целта не е да се говори с аргументи и експертно – тоест обущарят да се произнася само за обувките и не по-нагоре, но за огромна част от населението това звучи много примамливо.“
Протестът има ясни лозунги и не би трябвало да се отклонява от тях, смята Иво Христов.
Ако нещо има значение в Източна Европа в момента, това са събитията в Беларус, които имат като далечна цел поредна атака срещу Русия, отбеляза още Иво Христов.
„Тоест ние общо взето сме, на езика на нашия 500-годишен господар, в калабалъка. Това позволява на българските местни политически мошеници вече 30 години да шмекеруват. Тъй като не сме особено важни, а когато се наложи, те са готови да продадат и майка си и баща си, само и само да останат на власт по отношение на международните фактори.“
Как събитията у нас се разполагат в контекста на руските енергийни проекти и предстоящите президентски избори в САЩ: „Ако Борисов падне от власт, тръби няма да има. Ако Борисов остане на власт, не искам да съм на негово място. Той в момента се опитва да услужи на двама господари, които имат взаимоизключващите се интереси. Едните от изток, другите от запад. Резултатът може да бъде нихилиране на тези, които са по средата“, коментира Иво Христов пред БНР.
„За последно ние сме играли самостоятелна роля в далечната 1912 година – падането на Одринската крепост. Оттам нататък сме помощно колело в нечия чужда геополитическа каруца.“
БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар