В следващите редове ще ви разкажем за един мач между ЦСКА и Левски, който никъде няма да откриете в статистиката на вечното дерби. Защо резултатът и срещата остават извън архивите на голямата „синьо-червена“ битка, можем само да гадаем. Да, двубоят е приятелски, но в официалната статистика влизат и два други приятелски двубоя между двата отбора. Този по случай рождения ден на Сталин, игран през 1950 година, както и този от 1981 година по повод 1300 години България. Те се броят като част от историята на мачовете между ЦСКА и Левски, а защо въпросният - не.
Въпросният се провежда на 2 май 1964 година. ЦСКА размазва Левски с 6:2 в приятелска среща, която се играе по време на пауза в първенството, предизвикана от контролния мач Румъния – България 2:1. В двубоя на националите взимат участие общо само двама играчи на ЦСКА и Левски – Вуцов и Гаганелов. По същото време обаче една друга формация, обявена като “отбор на София”, гостува в Израел, за да играе с местния Хайфа. За мача с евреите са повикани Аспарухов, Сашо Костов, Митата Якимов и някои други звезди на “червените” и “сините”. Това става причина в състоялата се на 2 май среща между ЦСКА и Левски, която е обявена като “мач на дружбата”, да играят и немалко резервни футболисти.
Въпреки това към нея има сериозен зрителски интерес, но след огромната победа на „армейците“ пресата се оказва твърде пестелива в информацията си за мача и не публикува съставите на двата отбора. Все пак за състава на “сините” можем да съдим от играния три дена по–рано мач, в който Левски бие елитния чехословашкия ЧКД, като използва следните играчи: Божилов, Манолов, Ботев, Здравков, Златков, Радев (46 – Проданов), Борисов, Соколов, Евтимов, Гайдаров, Йорданов.
“Мачът на дружбата” се играе на стадион “Народна армия” и домакините също като своите съперници пускат в игра най – добрите футболисти, с които разполагат в момента. Още в началото и “червени’ и “сини”, показват, че този “приятелски” мач, както и всички други издания на вечното дерби, ще бъде “на живот и смърт”. Това дава основание на зрителите да започнат да се шегуват, че това наистина е “мач на дружбата”, но на “дружбата между кучето и котката”. За радост на феновете на ЦСКА ветеранът Никола Ковачев ( Тулата ) открива резултата още в началото, а след това играта на “червените” тръгва “като по ноти”. През пролетта на 1964 г. те често са критикувани от своите почитатели за това, че пропускат твърде много голови положения. На 2 май обаче са безпощадни и още до почивката повеждат с 5:0, като след Тулата се разписват и Кольо Цанев – на два пъти, Иван Колев и Стоичко Пешев. Това 5:0 и до днес е най- големият резултат, постиган само за едно полувреме във вечното дерби. През втората част армейците свалят оборотите и Левски намалява на 2:5 с голове на Радев и Борисов. В края на мача опитният Иван Колев бележи втория си гол и оформя крайния резултат – 6:2, за да направи още по-щастливи феновете на ЦСКА.
Както вече стана дума, двубоят е отразен твърде пестеливо, като с особена скромност се отличава в. “Народен спорт”, който съобщава за нея в броя си от 4 май само с едно изречение, което е сбутано по такъв начин, сякаш в редакцията на спортната газета са искали никой да не го прочете (ВИЖ ВГРАДЕНАТА СНИМКА ПО-ДОЛУ). На другия ден обаче “Народна армия” се осмелява да публикува дори имената на голмайсторите.
„През 1963 г. загубихме шампионската титла, след като преди това я бяхме печелили девет години поред. Следващото първенство се оказа най-слабото в историята на ЦСКА. През пролетта на 1964 г. нашият старши треньор Крум Милев, с когото бяхме спечелили толкова много успехи, беше сменен, но въпреки това завършихме на 11-то място. Все пак голмайсторската купа, спечелена от Кольо Цанев и победата с 6:2 в приятелския мач с Левски, ни дадоха увереност, че нашият отбор разполага с голям потенциал. И ако голмайсторския приз на Кольо беше доказателство за неговите индивидуални качества, то “мачът на дружбата” ни показа, че макар и подмладен, отборът ни може много. Неслучайно само след три години дойдоха знаменитите мачове с Интер на полуфинала от турнира за купата на европейските шампиони“, разказваше приживе легендата на ЦСКА Никола Ковачев-Тулата.
Бившият зам-началник на ЦСКА о.р. полк Иван Стоянов добавя: „През 1964 г. все още не работех в ЦСКА, а бях само офицер в българската армия. Въпреки това присъствах на “мача на дружбата”. Не можех да го пропусна, защото аз съм много запален привърженик на армейския тим още от времето, когато той се казваше АС 23 и помня големите победи на асистите срещу Левски с 11:4, 9:3 и.т.н. Затова победата ни с 6:2 на 2 май 1964 г. ми припомни най-радостните мигове от детските години. Все пак ще си призная, че най-щастлив ме правеше фактът, че успяхме да се реваншираме за загубата с 3:6 две години по-рано. Наистина след мача левскарите се опитваха да омаловажат поражението си, защото то било в мач без значение. Но нали и през 1962 г. резултатите в последния кръг, когато те ни биха с 6:3, нямаха никакво значение, защото ние вече бяхме започнали празненствата за предсрочно спечелената шампионска титла. Те пък се радваха на бронзовите си медали, въпреки, че на четвърто място беше Ботев (Пловдив), отборът, който само седмица по-рано беше разбил Левски насред София с 6:1“.
БЛИЦ
Няма коментари:
Публикуване на коментар