За социалната дистанция и изолаци

Много малко хора знаят, че аз и мъжът ми се самоизолирахме още от 6ти ЯНУАРИ. Да, януари. Макар че от януари до март си позволихме 2 излизания на ресторант, едното от които на 14 февруари беше май решаващото... За което ще пиша по-долу.

Всичко започна на нова година около 3ти януари, когато не се почувствах добре и започна да ме боли гърло и дори си изгубих гласа. Не можех и името да си кажа.

Общувахме с мъжа ми по месинджър, докато стоим един до друг. Но аз просто не можех нищо да изрека. 

Точно тогава започна и да се говори за нов вирус в Китай. На 6ти трябваше да празнуваме Иванов Ден (баща ми и племенника ми имаха имен ден), но отидохме само за да оставим подаръци и да съобщим, че няма да останем. За щастие тогава пих антибиотик и всичко мина за около 7 дни. 

След мене се разболя и Светослав, но и той се оправи бързо. Беше ни хванал сезонният грип. Но предпочетохме за всеки случаи да продължим да не излизаме, тъй като този нов вирус вече беше налазил и Италия . Не се виждахме дори с родителите и роднините. Защото често ходехме до големи вериги магазини и не искахме, ако пипнем нещо да им го предадем. Бяхме и едни от първите, които носеха маски и хората ни се смееха.

Вече и тотално се бях изнервила , имах усещането, че вечно ще остана болна. Получавах много силни болки в главата. Една от вечерите беше толкова силна, че не можех да си отворя очите. През деня усещах и пронизвания в областта на гръдния кош. 

През този период избягвахме всички и всичко. Някъде края на февруари започнаха да отшумяват нещата, но и двамата имахме едно гадно усещане в ушите. Болка и изпукване при преглъщане. Това с ушите продължи някъде до 6-7 март. Тогава и си позволихме да излезнем за 2ри път. Не мога да твърдя на 100% какво изкарахме и дали е било новият вирус, само знам, че беше отвратително грозно и изнервящо. Тогава нямаше тестове, а когато вече имаше не можеше да се тества всеки. Въпреки подигравките, които се долавяха от познати, че не излизаме и че това е прекалено, аз съм спокойна, че не бях причината да заразя възрастните хора в семейството ми. Моля се на Бог да им дава здраве!

Когато обявиха карантина на 13 март вече бях свикнала с този начин на живот и не ми натежа. Напротив - през това време извлякох максимални ползи за себе си. Оползотворих свободното време в четене и научаване на нови неща, които могат да ми помогнат в живота. Вече избягвам всичко, което считам, че не е ок за мен, включително и фашл хората, мазниците и използвачи. Те са по-страшни и от вирусите. Започнах да ценя личното си пространство и време до степен, каквато никога не бях. Научих се да отказвам и да не ми е гузно за това. Ако до преди е имало моменти, в които съм пренебрегвала себе си, за да угодя на някой, то сега на първо място за мен е себеуважението и спокойствието за мен и семейството ми.

Сега вече мога и да карам колело (времето и ситуацията го позволява) и възнамерявам да се любувам на всяка една частичка от природата и на всяка глътка въздух!

Милена Рабаджийска, Фейсбук