Скрита част от историята: Как Сталин спасява България от турска окупация

Към края на войната (1944) Чърчил е предлагал от 30-50 турски дивизии (една дивизия е 10,000-15,-000) да нахлуят в България, а Сталин е бил категорично против. Всичко това го има запазено в преписките между Чърчил и Сталин.

Оказва се, че на 5 септември 1944 г. СССР е решил да влезе в България, но не за да я окупира, а за да предотврати турско нахлуване. Това личи от писма на Чърчил до Сталин, който предложил директно да се вкарат турски войски в България, а не да влиза СССР. Очевидната идея на английския лицемер е била да откъсне България от зоната на руското влияние. Но цената на това би била гигантска за нас – Турция би получила обратно “Източна Румелия”, т.е. всичко до Стара Планина.

Както е известно, Турция води много разумна политика през войната, като запазва неутралитет. Многобройните опити на Райха да я привлече се оказват неуспешни и тя минава “между капките” на голямото кръвопролитие. Към края на войната обаче на ред е плячкосване на победените – както след всяка война. Тогава Турция е склонна да се включи в “Анти-хитлеристката коалиция” и да нападне немския съюзник България.

Чисто формално, това би било напълно законно. Турция, като съюзник на СССР и Великобритания, би могла по този повод да нахлуе.

Скрита част от историята, излезе наяве в архивите на руските служби

Оказва се, че на 5 септември 1944 г. СССР е решил да влезе в България, но не за да я окупира, а за да предотврати турско нахлуване. Това личи от писма на Чърчил до Сталин, който предложил директно да се вкарат турски войски в България, а не да влиза СССР. Очевидната идея на английския лицемер е била да откъсне България от зоната на руското влияние. Но цената на това би била гигантска за нас – Турция би получила обратно “Източна Румелия”, т.е. всичко до Стара Планина.

Както е известно, Турция води много разумна политика през войната, като запазва неутралитет. Многобройните опити на Райха да я привлече се оказват неуспешни и тя минава “между капките” на голямото кръвопролитие. Към края на войната обаче на ред е плячкосване на победените – както след всяка война. Тогава Турция е склонна да се включи в “Анти-хитлеристката коалиция” и да нападне немския съюзник България.

Чисто формално, това би било напълно законно. Турция, като съюзник на СССР и Великобритания, би могла по този повод да нахлуе.

Сталин обаче е наясно както с игрите на Чърчил, така и с обстоятелството, че българският народ искрено обича Русия и никога като народ не е бил съюзник на Хитлер. Окупацията на Тракия от Турция е неприемливо както за СССР, така и за България. Затова и на 5 септември се обявя бутафорна война на България, в която не пуква и една пушка. После руските войски влизат без бой, и са посрещнати с хляб и сол.

Фактически, при положение че България се готви да обяви война на Германия, а превратът на 8-9 септември е неизбежен, то няма смисъл от руска окупация. Руските войски могат да продължат на запад, а тук комунистите така или иначе ще си дойдат (дори само заради факта, че руснаците са на Дунава). Но окупацията има смисъл, ако има риск съмнителен руски “съюзник”, под формата на “съюзнически” действия, да се намърда в Тракия.

Така СССР фактически ни спасява от жестоко разпокъсване и вероятно изтребление на милиони българи (ако съдим по съдбата на изкланите наши сънародници в Източна Тракия).

Друг интересен факт е, че Сталин дори не е искал да се изтегляме от Северна Гърция. Искал е да я окупира и нея, като я завземе от германците. Глупавият генерал, който го е направил, въпреки волята на руския водач, по-късно е разжалван.