Как вместо автомат "Калашников" можехме да имаме автомат "Коробов"

Роден през 1913 година в малко село в Урал, Герман Коробов е един от най-интересните оръжейни дизайнери в света. Наричан "конструктора на бъдещето" всичките карабини, създадени от руснака имали изключително необичаен вид.

Дизайнът често бил изпълнен по схемата булпъп, а вниманието към детайла и външния вид било изключително. Освен с футуристичния си дизайн, Коробов бил известен и с нетрадиционните си идеи - така например той създава автомат с 3 цеви.

Може би най-любопитната история обаче е свързана с факта, че една от автоматичните пушки на Коробов е можела да стане основното оръжие на СССР и Източния блок. В крайна сметка Коробов е изпреварен от Калашников, чийто дизайн печели, а днес АК-47 и разновидностите му са сред най-разпознаваемите и масови автомати в света.

Славата на Калашников обаче можеше да бъде за Коробов.

В желанието си да създаде един лек, лесно преносим, но точен автомат, Коробов използва изключително иновативния булпъп дизайн за своята карабина ТКБ-408. Пълнителят се намирал зад спусъка, откатът бил малък, а оръжието изглеждало доста обещаващо. Дължината била с 200 мм по-малка от този на АК-47, при запазена дължина на цевта.

Използваният калибър бил 7,62×39 мм, а пълнителят побирал 30 патрона. Теглото на цялата пушка в заредено състояние било 4,3 кг. Автоматът можел да прави над 650 изстрела в минута, като точността била сравнително задоволителна.

За намаляване на цената цевна кутия била изработена от щампована стомана, а ръкохватката била от дърво.

Бъдещето да ТКБ-408 било бляскаво, докато не дошли тежките тестове на Червената армия. Изискванията били освен точен и лек, автоматът да бъде достатъчно издръжлив и надежден, давайки възможно най-малко засечки. Руснаците искали бъдещата им карабина да може да функционира и в най-екстремните климатични условия, както и при неправилна поддръжка.

Тук автоматът на Коробов се провалил - на 5000 изстрела той давал повече от допустимото засечки, а карабината не можела да функционира толкова добре в лоши условия при ниска поддръжка.

Така Червената армия отхвърлила ТКБ-408 и заложила на автоматът на Калашников, който бил ненадминат по този показател. През 1947 година били направени допълнителни модификации, които направили АК-47 не само по-издръжлив, но и по-точен от ТКБ-408, като последният вместо да влезе на въоръжение се превърнал в музеен експонат.