Левски: Отбора на отчаяния народ

И тази зима публиката на Левски е разделена поне на три категории. Първата е - чакаме следващият назначен собственик, пък да видим, може и да се окаже по-сериозен и принципен. Втората - стоим си по домовете и ще се върнем на стадиона като видим, че има коренна промяна в клуба и отбора, а кой дава пари, не е важно.

И третата, която нараства все повече - да ни дърпат шалтера като на другите, и без това сме вечно втори, да се свърши тая мъка и да си почваме пак от могилката начисто.

Не, че Павел Колев щеше да вкара Левски в правилната посока. Не, че той имаше приложима стратегия, която би превърнала "сините" в модерен европейски клуб, защото в България, не само във футбола, обстоятелствата са такива, че нищо не е като хората. Самият Колев със сигурност е наясно с неписаните правила в тази територия, но въпреки това, както отбелязва, е бил готов да пробва. Забележете - нищо повече от това да опита. Само, че четейки между редовете неговите думи от петък, прозираме безсилие. 

Не става дума за безсилие нито на Колев като частно лице, нито като специалист по темата футбол. Той синтезирано обясни, разбира се за тези, които мислят в дълбочина, че ситуацията в Левски е на границата на безнадеждното. И това не е на база срещите му със Спас Русев като някакъв - дали гражданина Русев, дали господина от Лондон, или собственика на Левски г-н Русев. Това е на база разговори с човек, който преди време е признал, че е помолен да се занимава с клуба покрай друг бизнес. Това значи, че и този бизнес е придобит някак си и заради това, и Левски му е някак си между другото. И не само Павел Колев вижда, че на "Герена" се харчат пари, които идват от незнайно къде. И незнайно колко. Без никакви планове, стратегии и дългосрочни намерения.

Всеки човек, който е инвестирал в себе си, за да се учи, образова и специализира, не би затрил всичкото това време и средства, за да прилага "ноу-хау"-то в начинание, което съществува само на база името, историята, традициите и обществената подкрепа. И с много малко идеи, в повечето случаи грешни, как да станат нещата. Търсят изпълнителен директор, защото са затънали до гушите в еди какво си, но му предлагат само да им прави компания. Ела при нас, ти си млад и перспективен, обаче ще правиш каквото ние ти казваме. А това тяхното казване, на назначените собственици, почти сигурно води до ново затъване до гушите в еди какво си.

В резултат на последните събития, както вече отбелязахме, нараства третата категория привърженици фенове на Левски - види ни се края, да рестартираме по-бързо. Като идеята не просто е да се започне от нулата, а да се осъществи мечтаното придобиване на клуба от привържениците. При такова стечение на обстоятелствата обаче винаги има опция да се случат два варианта като с ЦСКА, да се случи разделение на Тирето и на Числото, като не е лесно да се досетим, че отново ще има шепа фенове на ентусиазирания вариант и голяма маса поддръжници на скъпата опция, която с пари да си "купи" автентичност, емблема и история. Просто българите сме една категория като натура и манталитет, което си личи по време на избори - винаги има огромна част припознавачи на една политическа партия, с уж еди каква си идеология, но с някаква си друга абревиатура. И така може да случи размиване на футболното синьо, както се случи с почти изчезването на политическото синьо.

Да, този сегашният Левски, е много, много по-различен от това, което е бил преди. Сега това е Отбора на отчаяния народ. Левски в този му вид е някаква последна песъчинка от голямата и уж стабилна, и непоклатима синя пирамида. 

Кой ли не яхна "синята" футболна идея, кой ли не бе спуснат на "Герена" да се упряжнява на тема футбол, като харчи едни големи пари и в същото време отлъчва все повече и повече хора от стадиона. Тенденцията не е от вчера, матрицата е ясна и Павел Колев само щеше да бъде похабен още млад и зелен. Не, че е спасил и подредил други клубове и спортни организации, но някои фенове в него виждаха младото лице на футболната демокрация. Един вид - той е един от нас и няма да ни предаде. Само, че както вече стана ясно, не му разрешиха да бъде един от феновете. Защото Павел Колев е ходил на мачове на Левски и преди това. 

И ще ходи на мачове на Левски и след това. Я си помислете, виждали ли сте Тодор Батков на "Герена" скоро, виждали ли сте Иво Тонев? Ами и Спас Русев ще се върне в Лондон и ще ходи на мачове на Челси. Въпросът обаче е кога, на каква цена и какво "завещание" ще остави след себе си. Всеки месец Левски започва с тежест от 750 хиляди лева за заплати. За сравнение - при Гонзо това перо от бюджета бе свито на 250 хиляди. Три пъти повече за заплати при същите неуспехи, същия безперспективен отбор и същия неподреден клуб. И същия отлив на публика, която в крайна сметка посредством различни видове потребление на продукта Левски трябва да затвори финансовия кръг и всички да пляскат с ръце и да се прегръщат. Десетките милиони дългове за стадиона да ги припомняме ли, а съдебните дела, които взеха да изскачат точно като преди затриването на ЦСКА...

Спас Русев се е скрил като комунист пред разпит, мълчи като заловен крадец на нафта от цистерна-вагон край Перник и изглежда като собственик, който чака всеки момент да бъде помолен да се оттегли. Излишно е да казваме, че неговото управление в Левски е тотален провал, без никакви шансове тази констатация да се промени. Русев имаше някакви планове да се скрие зад лицето на промяната, в случая наречено Павел Колев, най-вероятно, за да го употреби и така до момента на окончателното помолване да се махне. Което може би няма да е скоро. Ако е имало индикации за смяна на собствеността на "Герена", Колев щеше да тупка топката, защото не е трудно да предположим, че и следващите помолени Хора, са имали някакъв контакт с него с цел "съвместно сътрудничество".

А дотогава същите познати усмихнати лица ще продължават да се упражняват на тема футбол, изваждайки отнякъде всеки месец по 750 хиляди лева за заплати, правейки зимна селекция за замазване на очите. Като това отново ще е за сметка на увеличаващата се група на отчаяните запалянковци. Синьо въстание и нов клуб, изповядващ изконните ценности, откъснат от влиянието на помолващите, в тези времена е по-скоро в сферата на невъзможното. Зима на синьото недоволство няма да има и сега. Снегът ще се стопи, ще цъфнат кокичета, пролетта ще дойде бързо, после ще отидем на стадиона да видим Новия Левски, докато не установим, че гледаме същия филм и така до следващата буря в чаша вода.

Желю Станков, Тема спорт