Аз: - Добър ден! Имам открита левова сметка при вас, с издадена дебитна карта. Искам да я закрия, понеже рядко я използвам, а иначе всеки месец ми се удържа такса за обслужване...
Тя: - Добре, господине. Ако обичате дайте си дебитната карта. Аз сега ще я унищожа пред Вас, а за закриване на сметката ще дойдете след 31 дена.
Аз: - Прощавайте, не съм сигурен, че Ви разбирам: значи сега ще ми унищожите картата, а аз трябва да дойда след един месец за да ми закриете сметката?!
Тя: - Точно така! (усмихва се леко снизходително, но в погледа ѝ проблясва гордост от това, че съм я разбрал...)
Аз: - И защо е нужно това? Не може ли днес, сега, да унищожим картата и да закрием и сметката?
Тя: - Не може господине, такава е процедурата.
Аз: (въздъхвам с досада) – Е, добре. Щом такава е процедурата... Ето Ви картата ми...
Тя: - Благодаря! И личната карта, ако обичате.
Аз: - Заповядайте. Но нея нали няма да я унищожавате?
Тя: (подсмихва се с ирония и презрение) – Не...
Аз: - А-аа... Прощавайте, госпожице... А от банката ще ме потърсите ли след 31 дена? Това е цял месец, много е вероятно да забравя...
Тя: (гледа ме един безкраен съжалителен момент) – Не.
Аз: - Добре, ами... Как ще стане тогава? Ако забравя и не дойда? Без мен ли ще ми закриете сметката?
Тя: - Не, разбира се. Няма да я закрием.
Аз: - Но тогава, защо ще ми унищожавате банковата карта сега?
Тя: (с явна досада) – Защото искате да Ви закрием сметката. Такава е процедурата, господине!
Аз: - Е, щом такава е процедурата...
Тя: (....след дълго и съсредоточено чаткане по клавиатурата и взиране в монитора) – Не можем да Ви закрием сметката, господине. Тя е замразена...
Аз: - ????... Не Ви разбрах. Как така „замразена“?...
Тя: - Ами, ето сметката Ви е замразена (обръща монитора към мен, и там с червени букви пише „сметката е замразена“)...
Аз: - Имате някаква грешка, сметката ми не може да е замразена.
Тя: - Може, може... Ето, тук при мен излиза, че е замразена.
Аз: - И какво значи това?
Тя: - Означава, че не може да оперирате със сметката си.
Аз: - Но, уважаема госпожице... АЗ ОПЕРИРАМ СЪС СМЕТКАТА СИ. За последните няколко месеца съм превеждал пари по тази сметка поне 5-6 пъти, разплащал съм се от нея по интернет, пазарувал съм с картата в магазини с ПОС терминал, даже теглих наскоро от уличен банкомат...
Тя: - Това не е възможно. Сметката Ви е замразена!
Аз: - Е, как да не е възможно!? Защо ми е да Ви лъжа?!? Аз не съм дошъл да закривам сметката си, защото е замразена (това го разбирам сега), а защото смятам, че 5лв. на месец за обслужване на картата е прекалено висока такса за карта, която ползвам рядко...
Тя: - Не знам. Аз Ви казвам, че сметката Ви е замразена!
Аз: - Добре, това го разбрах. А, между впрочем, защо е замразена, пише ли там?
Тя: - Защото в продължение на повече от една календарна година, не сте влизал в банката.
Аз: - ..................??? ........ защо ми е да влизам в банката?
Тя: - Как защо? Защото имате сметка в тази банка и трябва да я захранвате и да теглите от нея.
Аз: - Ами нали точно това Ви казвам, че правя! Не разбирам, обаче, защо ми е да влизам в банката – нали има интернет банкиране...
Тя: - Такава е процедурата, господине. Трябва да влезете в банката...
Аз: - ................ (гледам тъпо)
Тя: - ................ (гледа умно)
Аз: - Тогава защо сте пуснали приложение за интернет банкиране?
Тя: - Не съм пускала, господине.
Аз: - Нямах предвид Вас персонално, имах предви банката.
Тя: - Не зная, господине, аз не съм банката
Аз: - Е, как да не сте банката, вие сте служител на банката, следователно сте част от банката...
Тя: - ... Господине, какво ще правим с сметката Ви?
Аз: - Какво ще правим със сметката ми?! Нали Ви казах, че съм дошъл да я закрия, но Вие ми отговаряте, че не мога, понеже била замразена, понеже не съм благоволил да ви посетя на гише в продължение на година!?! Аз трябва да Ви питам какво правим със сметката ми, но вече не съм сигурен, че трябва Вас да питам, понеже току-що ми казахте, че не сте част от банката...
Тя: - Аз не съм банката, господине, аз само работя тук.
Аз: - (примирено) Добре... Какво да правя със сметката си?
Тя: - Ако искате да я закриете, трябва да я размразим.
Аз: - Добре. Размразете я.
Тя: - За да размразим сметката, трябва да направите транзакция – да изтеглите или да внесете пари по нея.
Аз: - Ами, госпожице, нали това се опитвам да Ви обясня, че съм теглил пари от картата (ерго - сметката) преди няма и седмица.
Тя: - Няма как (усмихва се доволно!), сметката Ви е замразена!
Аз: - (спокойно... омммм...) Предполагам, че там в компютъра Ви има история на транзакциите ми по сметката, защо не проверите, а не да мислите, че Ви приказвам глупости...
Тя: - Не мога. Сметката Ви е замразена.
Аз: - Абе...! А как аз, по дяволите, мога да го видя това в приложението на смартфона си, а Вие не можете (посягам да извадя телефона си от раницата)... сега ще Ви покажа...
Тя: - Господине! Ако обичате дръжте се по-спокойно и не повишавайте тон в банката! Не искам да гледам телефона Ви!
(с периферното си зрение забелязвам как чичката от охраната се прокрадва някъде зад гърба ми и погледите на всички клиенти в клона, вперени в мен... Спокойно... Омммм....)
Аз: - Да Ви питам тогава... Защо досега всеки месец ми удържате по 5 лв. от сметката за обслужване, след като сметката ми е замразена?
Тя: - Не ги удържам аз, господине, удържа Ви ги банката...
Аз: - Добре. Защо БАНКАТА ми удържа по 5 лв. такса за обслужване, след като сметката ми е замразена?
Тя: - Защото сте правили транзакции и дължите такса за обслужване...
Аз: - (поемам бавно въздух) Госпожице, имам чувството, че се намирам в кафкианска реалност... Добре, вижте... Ще го направим както казвате... Ще изтегля сумата, която ми е останала в картата... Мисля, че са 3 лв...
Тя: - Ето, попълнете тази касова бележка. (дава ми бланка за теглене, аз започвам да попълвам...)
Аз: - И трите имена ли? ....
Тя: - Да. Между другото има такса, дължима при теглене...
Аз: - А! (спирам да пиша) И колко е тази такса?
Тя: - Момент, сега ще Ви кажа...
(става и отива при една от касите. Говори около половин минута с касиерката. Връща се.)
Тя: - 3 лв е таксата.
Аз: - ..... Значи... За да изпълня процедурата за размразяване на сметката, аз трябва да си изтегля от картата 3-те лв, за което ще трябва да платя такса от 3 лв?! И какво да пиша тогава на касовата бележка – 0лв?
Тя: - Толкова е таксата, господине. Между другото имате в сметката си 8 лв и стотинки...
Аз: - Ха! Как съм ги пропуснал... Значи, да видя дали съм разбрал правилно... За да размразя сметката си (за да можем да я закрием) аз сега трябва да изтегля, да кажем 3лв, за което ще ми удържите 3 лв такса, т.е няма да изтегля нищо...
Тя: - Не. Ще изтеглите 3лв и ще платите 3 лв. такса.
Аз: - И ще ми останат 5 лв по сметката... А след като ще я закрием след един месец, БАНКАТА за този един месец ще си удържи ли такса за обслужване в размер на 5 лв?
Тя: - Да, разбира се.
Аз: - Госпожице, (скъсвам полупопълнента касова бележка) я си ми върнете картата, ако обичате. И личната също. Нищо няма да закривам. Ще има да взимате от мен. Ще имате да си търсите едни пари за обслужването...
Тя: - Аз нищо няма да търся, господине. Бан...
Аз: - Да, да, разбрах. БАНКАТА. Вие сте медиатор и нямате нищо общо. Приятен ден!
Ако си мислите, че това е фейлетон, който съм измислил за вас за да ви разведря деня... ами открийте си сметка в Пощенска банка, и след година се опитайте да я закриете. Най-добре в клона на банката в Овча купел 1... Аз пък, след като излязох от клона, се шмугнах веднага в отсрещния магазин „Фантастико“. Дълго, прилежно и стриктно избирах продукти на обща стойност 8,37 лв (толкова се оказа, че са ми останали по сметка). След което ги платих на касата с картата, от ЗАМРАЗЕНАТА ми банкова сметка. И я нулирах!... Между другото... въпреки, че три пъти ги сметнах с калкулатора, по посочените върху магазинните етикети цени (за да излязат точно 8 лв и 37 ст!), на касата излязоха с 5 ст. повече. Доплатих ги КЕШ... Толкова и за коректността в магазините....
Милен Зафиров, Фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар