Истината за Петър Стоянов (агент Виктор)

За да разберете ролята на Петър Стоянов в българския преход и причините за неговата активност напоследък трябва да се запознаете накратко с някои факти. Още непълнолетен – в гимназията в родния си град Пловдив проявява голяма политическа активност и е удостоен с поста комсомолски секретар.

Държавна сигурност още от ученическата му възраст планира да го използва за своите цели. Семейството му и той са подбрани много внимателно от ДС. Майка му – Стоянка е в ръководството на казионното БЗНС в град Пловдив по комунистическо време и по време на комунистическата власт става общински съветник в Общинския съвет на Пловдив.

Брат и е партиен секретар в родното и село Долни Воден. Баща му Стефан, след като бива задържан и въдворен от ДС с цел вербовка подписва декларация за сътрудничество с ДС и става активен агент.

По време на активното си сътрудничество дава подробна информация за опозиционно настроените към комунистическата власт. Кумове на Стоянка и Стефан са известни партизани, чиито имена ще спестим поради съображения, които не можем да съобщим в този текст засега /за тези, които биха се усъмнили в достоверността на тази информация ще уточним само, че могат да разберат повече за тях от съседите им, живущи в номенклатурната бяла кооперация до градската градина в Пловдив, която се намира близо до турското консулство/.

Стоянка и Стефан са много близки с генерал Томов от комунистическата армия. С подкрепата на ДС и Томов осигуряват на синовете си лека служба в казармата. Брат му – Емил Стоянов /активен агент на ДС/ се включва в борбата с дисидентите преди 10 ноември 1989г. като се включва в подписката срещу гладуващия за граждански свободи и демокрация намиращ се под домашен арест поет Петър Манолов / същата е публикувана в казионните вестници по това време/. Преди 10 ноември 1989 г. е изпратен на творческа командировка, като поет в ГДР. Емил Стоянов е главен редактор на казионните студентски вестници във ВСИ и ПУ гр. Пловдив. Активно се бори с това в университетския вестник да се публикуват материали с анти комунистически отенък до 1990 г.

Съпругата на Петър Стоянов – Антонина – агент на ЩАЗИ е вербувана по време на следването й в ГДР – Лайпциг от “братските служби”. Трябва да отбележим, че Антонина е завършила Международна търговия и отношения, а не право и за да и бъде призната юридическа правоспособност са приложени манипулации и нарушения на административните разпоредби от страна на Петър Стоянов и лобито на ДС в министерство на правосъдието. Въпреки силните им позиции, са необходими 2 години, за да легитимират това закононарушение. Баща й Найден – висш комунист – шеф на ветеринарната лечебница в Пловдив по комунистическо време напуска семейството когато 16-годишна ученичка забременява от него и е принуден от партията да се ожени за нея, за да се замаже скандалната ситуация.

След втория брак той продължава активно да общува с първото си семейство, като осигурява с партийна протекция приемането на Антонина в английската езикова гимназия в гр. Пловдив, а след това и следването и в Източна Германия. ДС допълнително впримчва Петър Стоянов и чрез съпругата му като се възползва от заснетите материали на нейни лични интимни срещи със актьор от театъра в гр. Пловдив и чужденци в един от известните мотели. Семейството на Антонина е със здрави комунистически убеждения – сестра и Цветанка Кузманова дълги години е ректор на „комунистическата крепост“ – ВСИ (Висш Селскостопански Институт) Пловдив. 

Показателен е факта, че синът и Борис (в момента лекар – акушер гинеколог) 1994 г. участва лично в агитацията в полза на БСП, обикаляйки с автомобил Лада и плакати на БСП с други твърди симпатизанти преди изборите, които довеждат правителството на Жан Виденов на власт 1995г. Антонина има любовна връзка с Петър Делчев, отговорник за съд, адвокатура и прокуратура в ДС – Пловдив, преди 10 ноември. Петър Стоянов е направляван, така че да се внедри в средите на творческата интелигенция преди 10 ноември.

За осъществяването на тази задача му съдейства Петър Анастасов /съученик на Людмила Живкова, чиито баща е бил шеф на ТКЗС в село Марково – пловдивско, заемащ поста I-и заместник началник отдел изкуство и култура към ЦК на БКП, когато началник на отдела е Владимир Живков. ДС помага на Петър Стоянов да издаде книгата „Разводът“ в тираж 8000 екземпляра и му осигурява контакти с представителите на интелигенцията преди 10 ноември. Осигурява му се контакт с интелигенцията по селскостопански бригади, където в непринудена атмосфера трябва да изпълнява песни на Висоцки и други на китара, заедно с д-р Златко Илиев /син на активни борци против фашизма и капитализма и член на БКП, а по настоящем на СДС/ и Лазар Лазаров. След доказва способностите си на вътрешния фронт, Петър получава много по-отговорна задача.

Възложено му е да стане личен адвокат на Паоло Денучи – италиански гражданин, агент на ДС обявен за издирване от Италия чрез Интерпол, заради връзки с мафията, пране на пари, сделки с износ на оръжия и търговия с наркотици. Тъй като Паоло Денучи е ограничен в своите пътувания, на Петър Стоянов е възложено да представлява неговите интереси като адвокат в чужбина. Целта е не само изпълняването на конкретните задачи, а и обучението на Стоянов с цел подготовката му за бъдещата му мисия. Стоянов посещава, като адвокат на Денучи Рим и Виена вече в качеството си на агент за свръзка.

От чужбина се връща с нов автомобил Алфа Ромео – който заменя семейния трабант. Трябва да отбележим, че в последствие Паоло Денучи става собственик на пловдивския футболен клуб Ботев, чрез фирма „Дин-пан“, където Петър Стоянов е с 49%. Едно от най-важните досиета унищожени от ген.Семерджиев е това на Петър Стоянов – агент „Виктор“. След 10 ноември Стоянов отстоява позициите на „перестройката“ и светлосините идеи. 

Той става говорител на СДС, но не дава нито една пресконференция. В родния му град Пловдив работи в СДС с братя Огнян и Славян Сапареви. Единия от тях става шеф на телевизията с подкрепата на БСП, а другият в последствие, както знаем стана депутат от БСП през 2001 г. Действайки съвместно с д-р Емануил Манев, Николай Близнаков и братя Сапареви, братя Стоянови активно подриват анти комунистическите сили като застават твърдо против стачката на 39-мата гладуващи депутати срещу комунистическия вариант на новата Конституция. /трябва да отбележим, че сред 39-мата има активни агенти на ДС/ Все още силното СДС Пловдив се опитва да спре Петър Стоянов. Координационния съвет на СДС Пловдив през 1991 г. се взима решение, че не трябва да се допуска до ръководни постове, поради това че е използвал фалшифициран протокол с номинация от 106 члена на гражданските клубове за демокрация в квартал Тракия, а организация с толкова члена там няма /в момента това писмо се съхранява от синдикалния лидер на „Подкрепа“ гр. Пловдив – Атанас Кръстев/.

След това се взима и решение за неговото изключване. Кукловодите от ДС обаче намират обиколен път за осигуряване на техния план чрез т. наречения “софийски маршрут”. Петър Стоянов се сближава с Радой Ралин, Йордан Василев и кинорежисъора Евгени Михайлов. Работи съвместно и с Филип Димитров – /по настоящем взима всеки месец от лобито на Стефан Софиянски 3000 лв. от общинска банка – София под формата на заплащане на юридически услуги и ползва офис на бул. Витоша/. За Филип Димитров няма да говорим в този текст подробно.

Стоянов бива назначен със съдействието на Лучников и Ф. Димитров за зам. правосъден министър, като са заобиколя мнението на координационния съвет на СДС Пловдив и групата от 13 народни представители на СДС от Пловдив. В последствие Лучников разбира трагичната си грешка, когато е твърде късно. Ф. Димитров назначава бащата на П. Стоянов – Стефан Стоянов за областен управител на Пловдив, грубо не съобразявайки се с мнението на координационния съвет на СДС Пловдив, който има издигнати 4 официални кандидатури. Като зам. министър Стоянов веднага се облагодетелства с покупката на безценица на голям ведомствен апартамент в ЖК „Дървеница“, който в последствие препродава на много висока цена. След падането на правителството на СДС от власт – декември 1992 г. Петър Стоянов стои на поста зам. министър до април 1993 г. като си отива последен от екипа на СДС, за да не се разкрие ролята му. След това ползва офис в шест етажната сграда на бившата „Орбита“, използвана преди това за комсомолски нужди, – в близост до един от офисите на ген. Любен Гоцев. 

По време на цялата си политическа кариера поддържа постоянни контакти с ген. Гоцев като една от срещите им в хотел Шератон бива засечен от функционери на СДС, но случая успешно е потулен. В родния си град Пловдив изгражда политически и бизнес кръг, в който фигурират бизнесменът Рашко Груев с верига от бензиностанции „Хаджията Груев“, Андрей Павлов собственик на ресторант „Малкия Новотел“, Анастас Бадев зам. кмет по културата в община Пловдив(от семейство на активни борци от смолянския край. В момента негови роднини са на ключови позиции в управляваната от БСП община в град Смолян.), Младен Влашки, член на НИС на СДС – дясната ръка на Петър Стоянов в СДС /народен представител 1997-2001 от СДС – вербуван от ДС още като ученик в немската езикова гимназия в Пазарджик, след като участва в унищожаване на дневници и обир на Кореком със свои съученици. За разлика от съучениците си не получава наказание, след като е задържан поради съгласието си за сътрудничество. Вербуван е от кадровия служител на ДС Максим Радев, който след преместването си в гр. Пловдив отговаря за културните дейци и участва в групата на ДС, ръководещи обкръжението на П.Стоянов.

Единствения български студент от Пловдивския Университет пратен за една година да пише дипломната си работа за Херман Хесе в Австрия преди 10 ноември.Като студент е бил в един УЧКОМ със следващия по същото време в ПУ настоящ министър на МВР – Румен Петков. Като президент Петър Стоянов съдейства да бъде отново заведен като действащ агент на службите, за да не бъде разкрит от комисията към Народното събрание. Едно от най-наглите документни престъпления в историята на българския съд е свързано с П.Стоянов. ДС „изпира“ предварително имиджа на Стоянов за президентските избори като по време на издигането му за президент организира заличаването на следите на започналото бракоразводно дело с Антонина, заведено в асеновградския съд, заради връзката и с военен прокурор.

Скандалът между тях излиза извън контрол, но скоро е потушен от господарите от ДС, които ги принуждават да се сдобрят и притискат военния прокурор да се раздели с Антонина. Сотир Цацоров шеф на асеновградския съд разпорежда заличаване на следите от започналото дело. За 2 нощи книгата с номерата на бракоразводните дела е преписана наново и следите са заличени от служителите. 

За благодарност за добре свършената работа Сотир Цацаров е назначен впоследствие за шеф на пловдивския съд. Едно от най-важните неща, които трябва да се знаят е че кукловодите в БСП умишлено издигат Пирински за кандидат президент, знаейки за проблема с двойното му гражданство, който го лишава от правото да бъде кандидат Президент, за да може да предизвикат объркване сред избирателите си като сменя в последния момент кандидатурата му с тази на слабо известния и неборбен кандидат – Иван Маразов. По този начин се помага на избирането на Петър Стоянов.

Така дългоподготвения агент „Виктор“ достига върха на своята кариера като бива избран за български президент. Оттук нататък генералите на ДС осъществяват един от най-успешните си ходове, когато Стоянов успява да спечели доверието на американци и западноевропейци. Започва висшия пилотаж, когато от една страна чрез агент „Виктор“ трябва да бъде спряна декомунизацията – като се спира закона за лустрацията, всяват се раздори в СДС чрез приближените до него Христо Бисеров, Евгени Бакърджиев и Стефан Софиянски, а от друга той се представя за пламенен демократ във външнополитически план.

Успява да спечели доверието на някои западни служби и им представя погрешна информация за ставащото в държавата. Трябва да отбележим, че освен че е направляван от ген. Гоцев и неговото обкръжение Стоянов успява да заблуди редица западни фактори, че е техен човек и да трупа политически и материални облаги от това. Проявява също и голяма лична амбиция и находчивост в своя кариеризъм. Към момента цялата пловдивска община е завладяна от Стоянови и доста от ключовите позиции в правителството на Бойко.Отбелязваме накратко някои от материалните придобивки на сем. Стоянови:

1. Парцела на улица „Строител“ гр. Пловдив, на който се намира имота на родителите на П. Стоянов е взет на безценица по комунистическо време. Раздавани са парцели на комунисти и висши военни.

2. Пета палата на Пловдивския Панаир – на името на подставеното лице Наташа Тодорова, която в момента съжителства с общинския съветник в гр.Пловдив от НДСВ, а преди това от СДС Андрей Захариев /бивш агент на ДС/.

3. Усвоени около 1000000 лева от двата милиона дадени от Майкъл Чорни, чрез M-tel за финансиране на Роженския събор.

4. Значителни материални подаръци по време на I-та му кандидат президентска кампания от Красимир Стойчев /“Трон“/, който след взрива пред жилището му до хотел Радисън в София и убийството на баща му в Австрия се оттегли от видимия политически и бизнес живот.

5. Голяма къща с дворно място в Бистрица, където зимата прекарват родителите на П. Стоянов.

6. Огромен свръх луксозно обзаведен апартамент до Народния театър в София, купен от наследниците на архитект Гендович.
7. Огромен мезонет в Лозенец

8. Апартамент в кооперацията до парк хотел Москва, построена с парите на външното разузнаване по времето на мандата на Димо Гяуров принадлежащ на Емил Стоянов.

9. Вила в Симеоново на Емил Стоянов.

10. Луксозния хотел „Империал“гр. Пловдив, /бившо студентско общежитие „Каменица“/, намиращ се до дома на родителите на П.Стоянов.

11. Цех за обработване на дървен материал – дъскорезница в Лъки.

12. Сем. Стоянови реституират 1000 декара гори около село Манастир, въпреки че са имали собственост от 200 декара и са едни от единичните случаи на реституция на гори в България, поради това че горите според компетентните органи са били държавна собственост и преди 9 септември ,а хората са копували правото на сеч и ползване. В момента реституираните земи безконтролно се сечат от семейството.

13. 40% от акциите на Комбинат за Цветни Метали – Пловдив.

14. Кланица в село Маноле, приватизирана от бащата на Антонина – Найден, с помощта на бащата на П.Стоянов – Стефан по време на мандата му като областен управител.

15. Източени в сътрудничество с Анастас Бадев и Младен Влашки 200000 лв от програма „Европейски месец на културата“, чрез фондация “ Европейски месец на Културата“ , чиито едноличен управител е Бадев. (Роднини – подставени лица на Бадев в момента са в спор с бизнес партньори за собственост върху хотел на черноморието).

16. Участие в най-големия грабеж в историята на гр. Пловдив – заграбването на 144 декара от гората до гребната база от „Увеселителен Парк“ АД съвместно с Иван Павлов (братовчед на Илия Павлов)- представител на РЕИ Холдинг – фалирало дружество от бивши служители на ДС, чрез офшорни фирми регистрирани от Димо Гяуров (бивш любовник на Антонина) по време на мандата му като шеф на НРС. Фамилия Стоянови и тяхното обкръжение – 33% от стойност на земята приблизително 30000000 евро.

17. Апартамент в Лондон

18. Апартамент в Женева

19. Влогове в швейцарски банки. Трябва да отбележим, че дъщерята на Стоянов – Фани учи в най-скъпото учебно заведение в Швейцария, като месечните и разходи са около 4000 швейцарски франка. Сина му учеше в Лондон, също в свръх скъпо учебно заведение. Чрез П. Стоянов (агент „Виктор“) генералите от ДС прикриха голяма част от агентите-политици, чиито дела ген. Семерджиев не успя да унищожи като ги активираха отново като действащи сътрудници.Постигнаха фарса на 2 последователни президентски избора да издига свои кандидати един срещу друг и така да си гарантира абсолютната сигурност на успеха. Успяха да заблудят западната общественост за ставащото в България