Пирин е обявен за народен парк преди 55 години. Според българския Закон за защитените територии, национални паркове се създават и управляват с цел „защита на дивата природа“. Производствените дейности там са забранени, строителството е ограничено до туристически хижи и водохващания за питейни нужди. На „спортни и други съоръжения“ в националните паркове е разрешен само ремонт (ЗЗТ чл. 18-21).
Без оглед на закона, в мръсните дни между Коледа и Нова година третото правителство на Бойко Борисов одобри промени в плана за управление на национален парк Пирин, които предвиждат туризъм и дърводобив в индустриални мащаби. Нека се запомни, че това стана по предложение на министъра на околната среда и водите. Еврокомисарят по регионалната политика, румънската социалистка Корина Крецу, която „случайно“ почиваше по същото време в Банско, заяви, че е „много щастлива“ от този факт.
Като се опитва да предостави Пирин на сенчести икономически групировки, българското правителство ощетява националния интерес и застрашава националното наследство. Пирин е любим на много българи и протестите ще са ожесточени. Управляващата коалиция ще бъде сериозно разтресена.
Пирин вече е антропогенно натоварен
През зимата, незаконните моторни шейни на местни величия бълват шум и дим по снежните склонове в сърцето на планината. По ски пистите под връх Тодорка и в хотелите на Банско се върти бизнес за десетки милиони, който оставя отпечатък върху целия регион. Същото е и през лятото: трудно е да се разминеш с тълпите туристи по пътеката от хижа Безбог, докъдето стига лифт. Свободна поляна за пикник над Банско не може да се намери – навсякъде е пренаселено. А край езерата в сърцето на планината се тълпят хиляди говеда, които носят на собствениците си евросубсидии.
Пирин е малка планина с голяма природна красота и засилващият се интерес към нея е разбираем. Ако не бъде внимателно управляван, този интерес лесно може да унищожи онова, заради което Пирин привлича посетители.
България има богато природно наследство, но Пирин е уникален – не само за нашата страна, а и за Европа. Пирин е южна планина, до която достига полъх от Средиземно море, в същото време геологичната му история и висока надморска височина създават предпоставки за пищна растителност и най-разнообразен животински свят. Който е пътувал из Гърция, Румъния или Западните Балкани знае, че Пирин няма аналог в нашия регион. Алпите са друг тип, северна и много по-обширна планинска система. Може би само Пиринеите между Испания и Франция наподобяват по нещо Пирин.
Националният парк – втората най-строга форма на защитена територия след резервата, в Пирин обхваща около 403 кв. км. Върху площ, сходна с тази на една средно голяма българска община, е концентрирано голямо природно богатство. Съответно разходите по съхраняването му ще са сравнително по-ниски.
Но страстта по парите е сляпа за природната красота. Тя не мисли за климата след 20 или 50 години, нито за наследството на един народ, нито за обществото. Малка група влиятелни бизнесмени си проправи път до правителството и му нареди как да гласува.
Печалбите от Пирин изтичат в Карибите
В българския закон за икономическите и финансовите отношения с офшорните фирми е изрично посочено, че не следва да се допуска „усвояване на публични средства“ от офшорки „в противоречие с обществения интерес“ (ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, чл. 2).
Явно законът е без значение за правителството. Концесионерът на ски зоната над Банско – „Юлен“ АД, се контролира от фирма, регистрирана в Британските Вирджински острови: T.A.K. Services Limited с 87.83% от капитала. Доскоро мажоритарният дял в „Юлен“ се държеше от кипърската „Маренго Трейдинг Лимитид“ и макар че Кипър е всеизвестна офшорна зона, официално нямаше противоречия. Но след като журналистическо разследване разкри как собственик на ски зоната в Банско е подставено лице – кипърски безработен, дяловете на „Маренго“ преминаха в „Т.А.К.“
Директорът на Вирджинската фирма, който след 2015 г. подписва документите на „Юлен“, е кипърската гражданка Ления Пападополу. Тази госпожа има траен интерес към България, като през последните години чрез регистрирани на нейно име офшорки е придобила фалиралия металургичен комбинат в Кърджали и останките от „Кремиковци“. Освен това тя е била едър акционер в ПИБ.
Още по-любопитно е, че концесионерът в Банско работи трайно в червената зона и съответно не плаща корпоративни данъци на държавата от години. „Юлен“ е натоварен с големи банкови заеми, в огромната си част или изцяло към ПИБ, чиито лихви в някои случаи надхвърлят 8% и които няма как да бъдат върнати при сегашния обхват на бизнеса.
За последните пет години „Юлен“ АД е отчел продажби от близо 128 млн. лв., които са довели до загуба на компанията от 11.8 млн. лв. Така натрупаните загуби към края на 2016 г. вече доближават 18.5 млн. лв.
Отделно от това, компанията е изплатила общо за пет години почти 16 млн. лв. лихви по банкови кредити. С толкова солидни финансови разходи не е чудно, че за последен път „Юлен“ е платила приемлив корпоративен данък от 239 хил. лв. през 2012 г.
Големите пари
Приходите на концесионера от ски зоната над Банско са само брънка от плана за превръщане на Пирин в пари. Колкото и писти да се прокарат, капацитетът за събиране на приходи от таксуване на скиори е ограничен. Сега той е около 20-25 млн. лв. и финансовата ситуация няма да се промени особено, дори ако той се удвои.
Големият залог са имотите: „раздвижване“ в Банско ще доведе нови купувачи, а цената на квадратен метър, която в момента е много по-ниска от тази в съседните градове, ще се вдигне. Разпродажбата на жилищата в само една от замразените днес резиденции е в състояние да донесе на собствениците си половината от приходите на ски зоната за цяла година.
Имотният и туристически бум в Банско коренно промени облика на града и доведе до спад на броя на населението и загуба на работни места. Това доказа изследване от 2015 г., което установи, че през последните 17 години населението на общината се е свило с 12%. Туризмът в града е станал губещ сектор (5.7 млн. лв. загуба за 2013 г.), въпреки шесткратното увеличение на приходите от нощувки между 2007 и 2012 г.
В имотите на Банско са вложени огромни пари и кредиторите се стремят да компенсират загубите си след пукането на балона. ПИБ е обявила в актива си инвестиционни имоти за около 220 млн. лв. Банката посочва, че ги държи с цел „генериране на допълнителна доходност и възвращаемост“. Ако пипне тук-там из Пирин, ще има повече гости, повече потенциални купувачи на имоти, Банско ще се раздвижи и тази допълнителна доходност може да се реализира.
Патриоти????
Не съществува лепило, което да слепи отломките, причинени от безразсъдни действия. Ако величествена гора от черни мури бъде изсечена, тя няма как да се появи отново.
Да се „развиват регионите“ чрез нарушаване на законите и за сметка на национално и световно природно наследство, в полза на офшорни фирми, които не плащат данъци – това е крайна форма на примитивизъм.
Българското правителство следва да засили природозащитния режим в Пирин, вместо да прави компромиси със законите в полза на банки, офшорки и местни феодали.
Пирин е не само природно, а и историческо наследство: сцена на ожесточени битки за национално освобождение. Тези земи са станали България преди едва 105 години. Днес министърът на околната среда и водите, назоваващ се „патриот“, посяга на тази планина, за да може кукловодите да изкарат повече долари и евро.
Историята на този край се повтаря като фарс: в края на 1940-те сред местното население ходят комунистически агенти и внушават на народа, че той не е точно български, а „интернационален“. Днес, под палката на Първа Инвестиционна Банка, ръководена от „Агент Камен“ – разкритият агент на Държавна сигурност Ивайло Мутафчиев, местните хора се превръщат в маша на интернационалните финанси.
След като през 2014 г. българското правителство извади над 1 млрд. лева за спасяване от фалит на ръководената от агенти на ДС банка, днес то се опитва да подобри финансовите показатели на ПИБ, като й предоставя цяла планина. Какво толкова чудно, щом ръководителят на фирмата, сътворила новия план за управление на национален парк Пирин, който в момента се оспорва в съда, е Антоний Стефанов – председател на сдружението на дървосекачите в България?!
Лъжат (се) тези, които очакват, че регионът около Банско ще се „развие“, като се посегне на запазената природа в Пирин. Кликата на големите пари не мисли за развитие, а за собствените си банкови сметки. Тя скришом се гаври с патриотизма на „простолюдието“: на същия кипърски адрес, където е регистриран „Маренго Трейдинг“, се помещава и компания със звучното име „Родина Лимитед“.
„Родина“ ООД – така гледат те на тази страна. Но не и този път. Това няма да мине.
Димитър Събев, bodil.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар