По-късно става ясно, че министърът на вътрешните работи Лаврентий Берия подготвял държавен преврат; той е арестуван и разстрелян.
Над 50 години тази версия не се подлага на съмнение.
По това време на обикновения човек набиват в главата две неща за Берия: че бил палач и сексуален маниак, всичкото останало е иззето от историята. Но как Сталин търпял до себе си тази безполезна и мрачна фигура?
Тук няма никаква тайна. Без ролята на Берия не може да се разбере епохата на Сталин. Защото истината за Л. Берия е друга, различна от тази на онези, които взели властта в Съветския съюз и приватизирали всичките победи и постижения на предшествениците си.
„Икономическото чудо“ в Закавказието
През 1931 г. първи секретар на комунистическата партия в Грузия става младият чекист Лаврентий Берия. На 20 години той ръководи нелегална мрежа на меншевистите в Грузия; на 23 години, когато болшевиките идват на власт в страната, се бори с бандитизма и постига забележителни резултати; през 1929 г. Берия става едновременно и председател на ГПУ в Закавказието и пълномощен представител на ОГПУ в района. Мечтата на живота му била да стане строител.
През 1931 г. Берия като първи секретар на компартията в Грузия, фактически става стопанин на района. Там няма промишленост, районът е гладен и беден. Както е известно, от 1927 г. в Съветския съюз се провежда колективизацията и през 1931 г. в колхозите в Грузия влезли само 36% от стопанствата. Тогава Берия прави ход с коня – спира колективизацията. На нивите започват да засаждат ценни култури – чай, цитрусови плодове, тютюн, грозде. И изведнъж едрите селскостопански предприятия се оправдават на сто процента, колхозите започват да богатеят; през 1939 г. са уедрени 86% от стопанствата.
Берия работи ефективно и в промишлеността; валовата промишленост само в Грузия се увеличава шест пъти, през втората петилетка – още пет пъти.
Същото е и в останалите закавказки републики. При Берия започва да се изучава шелфът на Каспийско море за нефт.
Закавказието се превръща в „курортната“ столица на Съветския съюз.
Затова Сталин не може да пропусне такъв човек. Назначаването на Берия в Москва не е плод на апаратни интриги, а напълно закономерно.
Името на Берия се свързва преди всичко с репресиите
Но кога са били тези репресии? Знаем, че в прословутата 1937 г. авторът на репресиите е Н. Ежов, тогавашният шеф на НКВД. Следвоенните репресии се провеждат, когато в органите Берия вече не работи, а след като влиза в тях, ги прекратява. Т.е. тези репресии са само плод на черен пиар.
Обуздаване на НКВД
През 1938 г. Берия като заместник народен комисар по вътрешните работи заема поста ръководител на Главното управление на държавна сигурност; веднага е свалена и арестувана цялата върхушка на народния комисариат. Уволнени са 7372 души от редовия състав, от ръководния – 3830 души. От лагерите и затворите до 1941 г. са освободени 150-189 хиляди души от 630 хиляди осъдени по времето на Ежов.
В НКВД съществуват реални агенти на Германия, които се стараят да неутрализират полезните на съветския отбранителен комплекс хора. Във ведомството на Берия се намират стотици арестувани учени и конструктори, чиято работа е много нужна на страната. Той се ориентира бързо и през януари 1939 г. издава заповедта за създаването на Специалното техническо бюро с чисто военна изследователска работа: самолетостроене, съдостроене, снаряди, броневи стомани. От специалисти от тези отрасли, които са в затвора, формират цели групи. Където има възможност, Берия ги освобождава.
Една седмица след войната, на 30 юни, е създаден Държавният комитет по отбраната, в ръцете, на който е съсредоточена цялата власт в страната; негов председател е Сталин. В комитета влизат още Молотов, Маленков, Берия и Ворошилов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар