В резултат от нея Съветската армия окончателно спечелва и запазва стратегическата инициатива до края на войната. За целия свят тогава било ясно, че основната интрига през онова горещо лято на Източния фронт ще бъде около вклинената дъга на фронтовата линия в немско разположение край град Курск с дълбочина 150 километра и широчина 250 километра. Командването на Вермахта кръщава операцията „Цитадела” и си поставя за цел с вклиняващи удари от север и юг да обкръжи и унищожи съветската групировка.
Като емблема на Курската битка безспорно служи танковото сражение край Прохоровка. Веднага трябва да се отбележи, че руската военна историография през последните две десетилетия направи безпощаден анализ на това сражение и разби мита за неоспоримото превъзходство на съветското оръжие и военния гений на съветските военачалници. Оказа се, че в тясното пространство с размери примерно един на един километър между река Псьол и високия насип на железопътна линия просто е нямало как да се съберат 3200 танка. Едва сега става известно, че Върховният главнокомандващ Йосиф Сталин е извикал командващия 5-а твардейска танкова армия (ГТА) генерал-лейтенант Павел Ротмистров и го посрещнал с думите: „Кажи ми, умнико, как ти за пет минути изгори танковата армия?”
Впрочем самият генерал пътувал към Москва с увереността, че ще го разстрелят. По решение на Сталин е създадена специална комсия под председателството на Георгий Маленков за разследване на причините за понесените големи загуби от 5-а ГТА край Прохоровка. В отчета на комисията, представен на Сталин през август, бойните действия на съветските войски край Прохоровка са наречени „образцово несполучливо проведена операция”. За да не се раздухва обаче позорът, генерал Ротмистров дори получил златната звезда на „Герой на Съветския съюз”. А после в мемоарите си той съчинявал такива измислици за неспечеленото сражение, сякаш никога не е виждал танк.
Съветските военни историци разпространяваха легендата, че на 12 юли по настъпващата немско-фашистка групировка (2-и танков корпус СС и 3-и танков корпус с общо 700 танка) е нанесен контраудар от 5-а ГТА със силите на 800 танка. В ожесточеното сражение германците уж загубили 350 танка и 10 хиляди убити, а 5-а ГТА загубила 300 танка. През този ден настъпил прелом в развоя на Курската битка, като врагът започнал да изтегля своите сили. Войските на Воронежкия фронт и на Степния фронт преминали в настъпление и отхвърлили вклинилия се противник на изходния рубеж. Немското участие и загуби обаче са силно преувеличени. Не е истина, че край Прохоровка са участвали множество тежки танкове „Тигър” и „Пантера”.
Нямало нито един от тях! За сметка на това е премълчаван срамния факт, че в редовете на СС корпуса имало трофейни танкове Т-34 и то с руски екипажи, като общо бившите съветски граждани в корпуса наброявали 4164 души (5-8 процента от състава на немските дивизии). Дори маршал Георгий Жуков не издържал и упрекнал генерал Ротмистров в нескромност. Според него не на 5-а ГТА се дължи решаващата роля в разгрома на бронетанковите войски на германските армии „Юг”. Немците наистина имали 700 танка, но те били във всички танкови части на Манщайн в южната част на Курската дъга. Против 5-а ГТА край Прохоровка действал единствено 2-и танков корпус СС и то със силно намален потенциал. На 4 юли този корпус разполагал с 456 танка и щурмови оръдия. Но вечерта на 11 юли в неговия състав имало едва 211 боеспособни танка (Pz III, IV, VI, Т-34) и около 100 щурмови оръдия. Съветската 5-а ГТА разполагала с 597 танка (средните 30-тонни Т-34, леките 10-тонни Т-70 и британските Мк4 „Чърчил).
Съветското настъпление започнало в 8,30 сутринта. Тъй като 5-а ГТА била разположена източно, слънцето заслепявало противниците й. Но с напредването на деня това предимство бързо се стопило и съпротивата се ожесточила. За сметка на това трите дълбоки оврага в руското разположение силно затруднили маневрирането на танковете. По обед немците спрели противника си, овладели инициативата и преминали в контранастъпление. Резултатите от сражението на 12 юли са красноречиви: Германският 2-и танков корпус СС загубил като повредени и унищожени 70 танка – 22% от бронираната техника; от целия личен състав (73 хиляди души) били убити 149 души, 33 изчезнали безследно, а ранените наброявали 660. Съветските загуби на 12 юли край Прохоровка наброявали над 10 хиляди убити, изчезнали и ранени (на 1 юли общата численост на 5-а ГТА и на общовойсковата 5-а гвардейска армия възлизала на 130 хиляди души).
В германските бойни документи се сочи, че са извадени от строя 244 съветски танка, което съставлява 40% от броя на танковете и самоходните артилерийски установки (САУ). Историците В.Н.Замулин и Л.Н.Лопуховский обаче се позовават на съветски документи, че 5-а ГТА на 12 юли е загубила 343 танка и САУ, тоест 57% от бронетехниката, участвала в сражението край Прохоровка. Ето за какво Сталин извикал генерал Ротмистров. Въпреки, че отделни танкови боеве се водят още три дни, двете противникови танкови формации се разделят, без някоя да надвие другата и да развие успеха.
Превесът в тактически план клони към немците. В оперативен план обаче безспорно печелят руснаците, защото сражението край Прохоровка е част от стратегическата цел да бъде спряно противниковото настъпление в операция „Цитадела”, а немският танков корпус постепенно губи инициативата. Възниква резонният въпрос защо Прохоровското сражение по същество е спечелено от немците, независимо от численото превъзходство в техника и хора на съветските сили? На първо място атаката започнала без артилерийска обработка на немския рубеж, както и без прикритие и разузнаване от въздуха. (Само до обяд на 12 юли германците са подкрепени с 1500 самолетоизлитания.)
Това дало възможност на противника да се прицелва необезпокояван. Релефът с дълбоките си оврази също не благоприятствал настъплението. Но тези причини не са най-съществените. Ето част от доклад на командващия 5-а ГТА генерал Ротмистров до Жуков: „...Принуден съм да Ви доложа, че нашите танкове днес загубиха своето превъзходство пред танковете на противника в броня и въоръжение. Наличието на мощно въоръжение, силна броня и добри прицелни приспособления у немските танкове поставят в явно неизгодно положение нашите танкове. Силно намалява ефективността от използването на нашите танкове и се увеличава излизането им от строя.
Танковете Т-70 не трябва да се допускат до танков бой, тъй като те повече от лесно са унищожавани от огъня на немските танкове. Налага се с горчивина да се констатира, че нашата танкова техника ..... за годините на войната не е дала нищо ново...” Всъщност настъплението на войските на Манщайн е нямало значими стратегически цели, тъй като събитията в северната част на Курската дъга вече се развивали повече от зле и обричали на неуспех операция „Цитадела”. Към всичко това се насложил и десантът на съюзниците в Сицилия на 10 юли, за който трябвало да се заделят сили и средства. Остава да се потърси обяснение как несполуките край Прохоровка бяха обявени за едно от най-значимите и героични постижения на Съветската армия, като служеха за нейна гордост. Обяснението е просто: Съветският лидер Никита Хрушчов дал указание в края на 50-те години да бъде написана многотомна история на Великата отечествена война.
А през лятото на 1943 година той „воювал” в южната част на битката при Курск като „член на Военния съвет” на Воронежкия фронт. На 12 юли 1943 година намиращите се северно фронтове под командването на генерал-полковниците Василий Соколовски и Маркиан Попов започнали стратегическата настъпателна операция „Кутузов”, нанасяйки удари по 2-а германска танкова армия. Още в първия ден от настъплението немската отбрана е пробита в три големи участъка. Затова именно 12 юли може да се приеме като преломен момент в Курската битка.
Само че успешните действия в северната част на Курската дъга до 13 юли са координирани от маршал Георгий Жуков. А през октомври 1957 година съветският ръководител Хрушчов снел Жуков от всички държавни и партийни постове – министър на отбраната и член на Президиума на ЦК на КПСС. В угода на Хрушчов преломният 12 юли бил свързан не с действителните изключителни успехи в северната част на Курската дъга, а с Прохоровското сражение, макар немците в този участък са настъпвали и след 12 юли. За съжаление обаче това не е единственият случай, когато историческата наука конюнктурно слугува на властта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар