B средата на юни в Черно море международна експедиция с кораба на БАН „Академик“ търси нови доказателства в подкрепа на тезата на проф. Петко Димитров, че именно праисторическото сладко езеро, предшествало Черно море, е било център на събитието, известно на света като библейския потоп.
За мащабната експедиция са поканени учени от цял свят, като най-известният сред тях е проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, когото българските учени чакаи цели 15 г. От българска страна са участвали проф. Петко Димитров, проф. Мариана Филипова (Природонаучен музей- Варна), ст.н.с. Георги Цветков (Институт по физиология на растенията, БАН) и други. Ден преди да си замине от България, се срещнах и разговарях с проф. Райън, съавтор на книгата „Ноевият потоп“.
В нея се разказва как след поредното затопляне около 5600 пр.Хр. нивото на океаните се покачило дотолкова, че преминало естествената Босфорска преграда и солената вода заляла сладкото Новоевксинско езеро. Катастрофата, която настъпила и в която се родило Черно море, вдъхновила вечното предание за потопа. Проф. Райън заяви, че е крайно доволен от резултатите от експедицията. Един от фактите, които са го впечатлили най-вече, била рязката граница между солена и сладка среда, открита при сондажите, а това говорело, че промените са настъпили твърде бързо и вероятно са били катастрофални.
Професорът сподели също възмущението си, че научният свят има вече достатъчно доказателства да се твърди, че началото на цивилизацията е било именно по земите на днешни България и Сърбия, но за съжаление все още масово се смята, че то е в Месопотамия, Гърция и Рим. Експедицията се натъкнала и на очертания на останали под водата селища, за които се предполага, че са били обитавани от представители на културата, която била толкова развита, че първа в света добивала и обработвала злато, открито в огромни количества във Варненския некропол, построила сложни мегалитни конструкции и храмове; създала солната индустрия и поставила началото на първата протописменост.
След бедствието оцелялото население, живеещо около Черно море, се пръснало по света и дало началото на великата шумерската цивилизация, на тракийската и винча културата. Все още няма категорично мнение кой именно е бил този народ. Наричат ги пелазги, траки, скити, кимери, но фактите сочат, че упоменатите са населявали земите ни хилядолетия след изгубилите се в потопа първи. – Какво търсеше вашата експедиция в Черно море? – Експедицията се проведе по проект на НФНИ 02-337 на тема „Древните брегове на Черно море и условия за човешко присъствие“.
Първата важна задача бе да се установат старите брегови линии, тяхната вътрешна и външна граница, а също и диагностика на древните брегови форми като валове, барове и дюни и характеристика на седиментния материал, от който са изградени. На второ място да направим сонарна снимка с цел да се открият микроформи на релефа и възможни останки от артефакти, които по-късно да бъдат изследвани.
– Натъкнахте ли се на нещо неочаквано?
– Изненадите бяха за американския учен Уилям Райън, който смяташе, че външната (морската) граница на морския бряг се е намирала на 150 метра. Оказа се, че е, както ние смятахме, на 120 метра. Освен това определихме и вътрешната граница, която е на 90 метра. Друго важно постижение е, че беше проследен ходът на потопа, който е започнал от 120 м и е достигнал до 40 метра съвременна дълбочина.
Това позволи да изчислим площта на древното черноморско езеро, която е възлизала на около 350 хил. кв. км. Или при потопа са залети около 50 хил. кв. км. Останалите 23 хил. кв. км са залети от 40 метра дълбочина до съвременното равнище през последните 7,5-8 хил. години – вследствие на повишаването на равнището на Световния океан.
– Правили сте проучвания по цялата територия на морето, но къде бяха локализирани основните изследвания?
– Главният наш полигон за изследване беше палеодолината на р. Провадийска, където на дълбочини 90-100 метра бяха намерени първите артефакти, свидетелстващи за потънали праисторически селища и следи от първата цивилизация на континента.
Те са оспорвани и до днес от много български и чуждестранни изследователи. Първите артефакти бяха намерени през юли 1985 г., като най-известната от тях е „чинията на Ной“. Тя е намерена in situ в района на старите брегове и вероятно е представлявала култово-битов предмет, заровен в древен некропол. Всички досегашни резултатисвидетелстват, че културата палео Варна е неолитна и е една от най-древните в историята на човешката цивилизация. Културата на Варненския и Дуранкулашкия некропол се смята за приемник на културата палео Варна, приемник на която са няколко други култури.
– Какви са основните резултати от експедицията?
– Тепърва находките ще се изследват и датират, но теорията за потопа вече получи своето потвърждение и затвърди убеждението на професор Уилям Райън в нашата правота. – Установихте ли с точност кога се е случило бедствието в земите ни? – Датировките на потопа са правени по радиовъглеродния метод, а те са повече от 500 броя, варират в границите от 7600 до 8200 години, смятано от днес.
– Какво се е случило с биологичните видове, населявали дотогава сладкото езеро?
– Повечето биологични видове от черноморското езеро, което е било пресноводно, вследствие на потопа измират или мигрират в устията на реките, какъвто е примерът с мидата Dreissena rostriformis. На тяхно място постепенно се настаняват средиземноморски видове, характеризиращи висока соленост. Всъщност това е един от най-главните аргументи за потопа – рязка смяна на биологическите съобщества.
– Кои са основните аргументи на тезата ви, че именно черноморският потоп е описан в Библията?
– Бедствието с невиждани дотогава размери се е запазило в човешкото съзнание, предавано е от поколение на поколение, докато намира своето първо литературно описание в „Епоса за Гилгамеш“. В него далечният потомък на Ной, юнакът Гилгамеш тръгва от родния Урук, за да търси безсмъртието, дирейки своя прапрадядо Ной. При тези свои търсения той преминава „морето на смъртта“, а това е Черно море след Потопа.
След анализ на Червено, Средиземно, Мраморно и Каспийско море се оказа, че само Черно море отговаря на описанието на „морето на смъртта“ поради сероводородното заразяване, възникнало след потопа. Ето защо смятаме, че, именно то е било арена на Библейския потоп. Ние привеждаме многобройни интердисциплинарни доказателства като: очертаните древни брегови линии; доказаната рязка смяна на биологическите съобщества; зараждането на сероводорода ( морето на смъртта ) в днешно Черно море; дълбоководни органогенно-минерални утайки (екологична катастрофа, в резултат на която се отлага измряла масово биомаса); артефакти като чинията на Ной и други; генетичните проучвания на професор Кременски и Явор Шопов; абсолютни датировки по С 14; Съществената близост на артефакти от Варненския и Дуранкулашкия некропол с шумерски находки и, разбира се, тълкуването на епоса за Гилгамеш. По света са познати и други „потопи“, погълнали развити култури. Най-популярните са в Средиземно море, по бреговете на Япония, Индия, Малта и други.
– Има ли сходство между тях и случилото се по нашите земи?
– Познатите „потопи“ по японския и индийските брегове се основават главно на митове за локални наводнения или цунами. „Потопите“ по бреговете на Средиземно море се дължат главно на цунами, предизвикани от изригванията на вулканите Санторин (XV в. пр.Хр.), Етна (V-VI хил. пр.Хр.), Стромболи и др. Тоест наводняването там в известен смисъл не е било изненада, докато случилото се с Новоевксинското езеро е било невиждана дотогава катастрофа. Водата не само е заляла неочаквано обитаеми територии, но потопът причинилсероводородното заразяване и морето гъмжало от мъртва риба и човешки трупове. Бедствието било придружено от честите по това време земетресения и разруха. Местното население, наблюдавало случилото се, не могло да си обясни бедствието с друго освен с божията намеса и така то се превърнало в прототип на библейския потоп.
ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА, 24 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар