Цвета Кирилова: Няма нужда да се разтяга като ластик възрастта за пенсия

Колкото повече увеличават възрастта за пенсиониране, толкова повече разбирам всъщност, че понятието пенсионер е безсмислено. Защо? Пенсионерът хем иска да е пенсионер, тоест да си почива от много житейска работа, хем иска да работи.

Иди го разбери. 2 в 1. Веднъж да взима заплата. Веднъж да взима пенсия. Редно било заплатата да си я заслужи и облажи сам, а пенсията трябвало да я заработи поколението след него, щото той когато бил млад, бачкал за пенсиите на по-възрастните, които се трудили преди него. Изглежда всяка власт иска хората да работят до последния си час, увеличавайки с бясна скорост кройката на възрастта за пенсиониране. Тогава какъв е смисълът от съществуването на това понятие пенсионер? Кому е нужна тази система, като все по - кристално ясно става - правителствените механизми и спасителните еквилибристики не могат да опазят пенсионната система, която съвремието изхвърля от употреба.

Отговорът е ясен. Парите, събирани през годините в някаква имагинерна каса, може би са хванали крачета. Освен това изплащането на пенсии е тежко бреме за управляващи, които не могат да раздвижат блокираната икономика на неработеща държава. За това по-добре пенсии да се дават само и единствено за навършено столетие. Като почетна награда. Няма нужда да се разтяга като ластик възрастта за пенсия. По-добре да обявят, че пенсионната система вече е брак и всеки трябва да се спасява поединично. Каква е логиката човек да внася пенсионни осигуровки в държавната хазна, а накрая да разбере, че внася парите си някъде, без никога да може да ги ползва. 

Обаче ги депозира за този преди него...? По-голям шанс човек да подсигури старините си има, когато същите средства не постъпват в общия бюджет - миш маш, където по-вероятно е да остане без тях, съдейки по лешоядите около касата (масата), а когато ги насочва към своя поименна партида или нови инвестиционни инструменти още от първия си работен ден, бидейки млад. Тогава няма да разчита на никой да му дава подаяния и да се гаври с труда му. Той поименно ще депозира в личната си сметка това, което утре желае да получи под формата на достойно удовлетворение, а именно сигурно, финансово обезпечено и усмихнато бъдеще!

Няма коментари:

Публикуване на коментар