Всеки един от нас знае, че четеш всяко едно съобщение, пост или снимка които продължават да се публикуват. А ти сигурно съжаляваш за това което си направил, нали? Дори и да съжаляваш, няма да го върнеш. Вече стана октомври месец , тебе издирват те сумати народи, горд ли си че го направи, че остави това невероятно дете без живот, ти осъзнаваш ли че майка му няма да чуе отново думите "Мамо обичам те“ или “ Майко прегърни ме“…
Как можа ? Как сърце ти даде да го направиш това? Защо го направи? Защо се покри? Нима ти ще се наречеш човек? Колко въпроси си задаваме, а отговори – не!! Съсипан от мисълта, седиш и се чудиш как да излезеш навън с мисълта, че се страхуваш от това, което си направил. Страх те е, не защото си убил дете, а защото ще те заловят…
И колкото и мъчително да е твоето наказание, пак няма да е достатъчно. Защото Георги няма да се върне, най-много да отидеш да изгниеш зад решетките на някой затвор, като някоя мишка. Каквото и наказание да ти сложат, нищо няма да е достатъчно. Убиецо, или се криеш, или си далеч и си живееш живота.. Но всяка вечер се сещаш за онова малко дете, което просто до вчера се смееше, а днес го няма.. Аз няма да се примиря и не искам да се примиря. Но обещавам ти, ти ще си получиш заслуженото рано или късно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар