В момента д-р Тимен Тимев представя България на международен форум за мозъка, който се провежда днес и утре (26-27 Май), в Лозана, Швейцария. Вижте още какво сподели пред камерата на Портал12:
"Разбирате ли колко е смешно, когато се говори, че до 2050 г. компютърът ще надмине човешкия ум? Ами емоциите, волята, интуицията, фантазията, логическата фантазия, предчувствията…? Т.е. толкова много неща има още машината да гони. След няколко десетилетия компютрите могат да догонят човешкия ум в чисто интелектуално и рационално отношение."
"Самата дума “съзнание” означава събирането в едно знание на всички знания - consciencia, conscience, consciousness. Безкрайно логически и елементарно е да разберем, че за да може интернет да получи съзнание, ние трябва да накараме всички big data в него - всички знания и културни навици, умения, чувства и емоции да общуват помежду си.
И човек да се почувства призван - не той да използва знанието, за да общуват помежду си хората с техните гастрономически, сексуални и социално-суетни интереси за борба, власт, господство и взаимни наслаждения. Това е израждане на човешкия феномен. А човек да се издигне до някаква божествена мисия, че той има космическо призвание, да доведе знанията и културните феномени до тяхното взаимно общуване, до тяхното взаимно чувствуване, и тогава, и не само, интернет ще получи съзнание.
Тогава и цялата човешка цивилизация ще достигне съзнание и остава последната фаза. Как може човек да превръща безсъзнателната вселена на физиката, да я надарява той със съзнание? Стрелата на еволюцията, на времето, на омозъчностяването на света, трябва да доведе до стрелата на осъзнаването на иначе безсъзнателната вселена. Може би висшето предназначение на човека не е толкова да екстериоризира, да изважда навън своята психика под формата на технология - което правим ние.
Един мой познат, много известен световен учен - Рей Кърцуайл - той иска неврон по неврон да извади цялата арматура на мозъка в компютър. Значи мисли, че като извадим невроните, ние ще извадим и емоциите, които са се образували в течение на милиарди години. Ами констелациите между емоциите? Ами тази рационална, пропорционална и хармонична наредба на емоциите, която дава висшата музика на толкова музикални гении?
Днешната парадигма в компютърните технологии е следната - everything is computing, everything computes, т.е. всичко изчислява. Доказали са, че всяка една елементарна частица всъщност е едно обработване на информация. С модерното дигитално схващане на висшата математика за вселената е че наистина, от една страна, в количествената вселена всяко нещо изчислява - формулата everything is computing. Аз казвам, че ние ще преминем към истинска еволюция - и духовна, и технологична за в бъдеще - когато ние изместим самите наши оръжия - компютрите - от everything computes, към everything signifies, когато всяко нещо ще започне да означава.
А какво означава компютрите, вместо с числа, да боравят със знаци?
Предимството на знака пред числото, е че числата само отразяват информация. А знаците продуцират информация, която никога още преди това не е съществувала. Значи знаците творят информация. Защо? Защото знакът, според великото определение на Чарлс Сандърс Пърс, е събитие, чието значение се намира вън от него в бъдещето. Оттук моите хипотези, че нашите мисли идват от бъдещето. Родината на значенията и знанието е бъдещето.
Ние трябва да ходим до бъдещето, за да мислим. Когато трябва да възприемаме, ние се връщаме в настоящето. Моите изследвания показват, че не е нужно специално да измисляме машини, с които да пътуваме в миналото и бъдещето. Чрез нашето съзнание ние постоянно пътуваме в бъдещето и миналото. Защото съзнанието събира всичко в едно цяло - минало, настояще, бъдеще.
Да бъдеш в съзнание означава да притежаваш едновременност като мигновение. Затова, за да влезем в съзнание, трябва да влезем в едновременността на всички времена. Оттам ще получим способност да станем ясновидци. За да влезем в мигновението, се нуждаем от практиката да се научим да изкривяваме стрелата на времето в перпендикулярна посока. Въпросът е да излезем от този адски тунел на времето, в който се движим ние като тела, защото нашите тела се движат между миговете. А истинският творчески, духовен живот на нашите души е живот вътре в миговете.
Въпросът е да се научим на практики и техники - това безсъзнателно го знаят големите творци в науката и изкуството. Чрез мигновението те се връщат в едновременното време, а това е бъдещето - то се дефинира като всевъзможно едновременно квантово бъдеще. Там живеят нашите мисли, нашите тела, и аз мисля, че там живеят мъртвите. Когато умрем, ние се завръщаме в бъдещето. А когато се раждаме, ние всъщност се спускаме от бъдещето в настоящето.
Да ви кажа ли кои умират? Тялото е това, което задържа нашата душа заедно. Вегетативната система, неврологичната система, нашите мускули, вътрешни органи - целият ни организъм притежава една обща пресечна точка, където в един възел се събират всички усещания, всички дразнения и цялата работа на всички органи. Затова тялото е толкова съвършен организъм, като Бог. В момента на смъртта изведнъж се развързва възелът, където всичко е завързано, и всички органи и системи се разединяват. Тогава кога душата ни ще умре и кога няма да умре?
Душата ни е като магнит - в единия си полюс е енергетична, но има и темпорален полюс, който е свързан с времето, което ние намираме в черната дупка на мозъка. Имаме няколко вида души, както имаме няколко вида нервни системи. Когато сме свързани само с енергетичния полюс, ние ползваме общата завързаност на тялото. Върху букета, в който са завързани всички органи и системи, клетки и усещания, там отгоре стои нашето съзнание, което много лекомислено разчита само на тялото.
Всички събития се движат в течение на времето, а самото време се движи в течение на мисълта
Времето е този общ темпорален облак, в който плува енергетично-геометричната топка на вселената. Не трябва да разчитаме на нашата енергетична душа, защото енергията е низшият статус на времето.
Духът е темпоралното в нас. Новото тълкувание на Иисус Христос е темпоралният Иисус. Това е Иисус, който идва от бъдещето като вълна на енергия, информация, значение. А не Иисус като картина от миналото.
В бъдеще, за да може да засегнем по-висшестоящата част от нашето съзнание, а и от самата вселена, трябва да се научим да измерваме и да фиксираме темпоралните вълни. Ако гравитационните вълни показват колебанията на пространството, то темпоралните вълни показват колебанията на времето, т.е. собствената ритмика на времето, която изобщо е непозната на физиката.
Новата физика ще бъде физика на времето
Защото ние сега със субективността на времето познаваме обекта на физиката. Времето все още е нашата субективност. Познаващото в нас е свързано с времето, познаваното се явява като пространство. Пространството е свързано със статичността на формите, които образува интетелектът. Пространството е интелектуално, а времето е емоционално, волунтативно - т.е. свързано с волята, с фантазията, с емоцията, с интуицията. Това са модификации на времето.
Обективната случайност се явява в нас като субективна фантазия. Затова посредством случайността, вселената фантазира. Времето е фантазиращо, мислещо, мечтаещо, емоционализиращо, то е свръзано със световната воля. Интелектуалната съставка на вселената е свързана с пространството. Формата е тази, която е интелектуалната, а възбудата е тази, която е свързана с времето. Има нисша възбуда, която е енергетична, и висша възбуда, която е темпорална."
Няма коментари:
Публикуване на коментар