Ся, че съм свикнал всичките ми ваканции да се превръщат в някъв тест по оцеляване - свикнал съм. Ама тия 14 часа, прекарани в студена, мръсна и гадна килия на Второ районно заради контрабанда на 8 кутии цигари от фрий шопа, почти бяха на път да ми развалят доброто настроение.
Малко по-отдалече. В последните десетина дни, първо с Hristo Panchev, а после и с Iva Lazarova (най-готините маймуни):
- ходихме 17 километра пеш посред нощ на магистрала, за да пресечем българо-турската граница;
- обиколихме на стоп половин Анадола;
- ходихме до сирийската граница, където гледахме останки от бомбени атентати, а после отговаряхме на въпроси от местни любопитковци дали сме доброволни бойци на ИДИЛ или срещу ИДИЛ;
- отскочихме и до кюрдския Диарбекир (впечатляващо красив град), за да видим отблизо избори в размирна местност;
И всичко това без дори един миг на напрежение, само смях, забава и приключения.
И така до вчера, 4 ноември, когато с Христо обратно пресякохме турско-българската граница. И по стар обичай си купихме по 1 стек цигари от фрий шопа.
После се оказа, че вече не можело да се вкарва един стек, а само две кутии. Ама това и двамата не го знаехме, а и българската държава не беше положила особено много усилия да ни го съобщи на влизане в нейна територия (единственият разяснителен знак в района беше върху една кофа за боклук и гласеше "Забранено изхвърлянето на гореща сгур").
Оттам нататък - абсурди безкрай. На Централна автогара в София в 21 ч. ни причакаха двама полицаи и ни разровиха багажите, взеха цигарите и ни завлякоха в районното. Поискахме да ни напишат акт, казаха - ще чакате. И въпреки че нарушението ни (ако има такова), е от административен, а не наказателен характер, ни вкараха в най-гадната килия (студ, мръсотия, два нара с хора върху тях, по стените пречупени кръстове, рисунки и разнообразни надписи, най-любимият - "Русия мрази МВР").
Конфискуваха ни коланите и връзките на обувките, за да не вземем да се обесим. По същата причина бяха махнали и тоалетната хартия от санитарния възел ("Вие се смеете, ама тука един се обеси с тоалетна хартия"). Като ги питахме може ли да си вземем още дрехи от багажите, щото мрем от студ, ни се смееха - "Тва да не ви е хотел, бе". Колегите в стаята бяха окупирали и двата нара, и двете одеяла към тях (че и хъркаха, невинните душици), та се наложи буквално да спим правостоящи в последвалите 10 часа. И да се крепим с лафове как той и Георги Димитров така е лежал затворен несправедливо в Лайпциг, пък после ехее.
Накрая, в 11 сутринта, ни пуснаха да си ходим, вървяхме като сомнамбули из центъра на София, но отново озарени от слънцето на свободния живот. Няма проблеми, важното е, че МВР взе важна победа в битката с контрабандата, нашата срещу МВР и агенция Митници тепърва започва.
Баси, а уж тръгнахме за Турция като контраБежанци, не като контраБандисти!
П.П. Да живее свободата!
П.П.П. Чеп за такава война с контрабандата, двоен за полицейския протест!
П.П.П.П. Покрай това преживяване и след 10 дни в безалкохолна Турция рязко ми се приходи на бар.
Материал от Фейсбук на Иван Жиков, спортен журналист
Няма коментари:
Публикуване на коментар