Автомобилният спорт и драмите в него

Много се чудех дали да пиша този пост и да кажа истината най-накрая. Чашата на търпението ми за последните две години в Българския автомобилен спорт преля. За този малък период се сблъсках с меко казано абсурдни ситуации: от организатори искащи пари за да ти извадят катастрофирала ти кола с кран, други пък искаха допълнителни пари за сервизен бокс, трети не пускат спонсорите ти на трасето, Федерация която не уважава спортистите си!

Толкова много усилия положих тази година за да намеря спонсори, да имам конкурентна кола, да имаме сервизен бокс на ниво, да радваме феновете с подаръци и внимание. Всичкия този труд за миг се срива от некомпетентните хора управляващи нашите мечти и цели в живота,жалко но факт! За този период разбрах и друго битката продължава и извън трасето, аз лично няма да се остава на течението което ни налагат. Осъзнавам, че с тези думи ще бъда вече и друг в много очи, но по-добре така отколкото да премълчавам истината. Публикувам писмото което изпратих до БФАС относно планинско Панагюрище и съм описал подробно всички проблеми. Искам да се извиня на всички пилоти за демонстрационното ми тръгване от закрития парк, това беше в знак на протест към организаторите а не към пилоти!

До УС на БФАС

Уважаеми Управителен Съвет на Българска Федерация Автомобилен Спорт.
Това писмо е адресирано към вас във връзка с провелото се планинско изкачване Панагюрище 2015 на 5-6 юли. Започвам с първия и за мен много по важен казус, а именно неприемливото отношение на организатори към спонсорите на състезатели. В днешните трудни икономически времена намирането на спонсори и задържането им в спорта е не лека задача, която за съжаление организатори и Федерация не полагат никакви усилия за предоставяне на комфортни условия. На планинско Панагюрище 2015 ми беше отказано категорично на мен и моя спонсор раздаването на над 500 безплатни напитки на публиката вътре в трасето с обяснението, че спонсора е закъснял да дойде преди затварянето на трасето и е абсолютно невъзможно да бъдат качени две момичета в колата на организатора на 200 метра от старта. Тези думи ми бяха заявени от Рейс директора г-н Георги Стоянов, при което аз нямах избор освен да се съглася с фактите. 

Случайност или не оставам на Вас да прецените, но само на планинско Благоевград ми беше отказано присъствието на спонсора вътре в трасето въпреки моето запитване една седмица преди началото на мероприятието. На място се установи, че поради друг спонсор организаторите се притеснявали от конфликт на интереси и затова ни позволиха само на старта да бъдем. 

Искам да подчертая,че на планинско Валери Великов организатора ни подкрепи на 100% и определено ефекта от рекламата и отразяването беше несъпоставима с други планински! Много малко спонсори си позволяват да подаряват на всяко мероприятие над 500 напитки, тениски, плакати и други подаръци на публиката. Мисля, че с тези действия губи и спорта като цяло, защото всички знаем кой е движещия фактор в него, а именно публиката. Тя не трябва да бъде ощетявана от слабата организация, защото следващите потърпевши във веригата сме ние състезателите когато останем без подкрепата на спонсорите си. За нас проблема идва от двойните стандарти и липса на правила в БФАС. Ще дадем няколко предложения във връзка с тези промени:

1/ Всеки състезател който е подкрепян от даден спонсор да има право на транспарант по трасето който размер и брой да бъдат решени от БФАС.
2/Да бъде разрешено извършването на промоции от спонсора вътре в трасето, като безусловно се спазват мерките за безопасност от организатора.
3/Организаторите да съдействат и разрешават на спонсорите между маншовете да бъдат преместени на други позиции.

На планинско Панагюрище се случи и нещо, което можем вече да наречем традиция! Една традиция която датира от 2013 год. с наказанието на Мирослав Ангелов с 10 сек., тя продължи и през 2014 г. с Тихомор Златков, Росен Костов и през 2015 год. с мен Петър Поломски. Ако човек се учи от грешките си защо Федерацията не го прави!
След като единственото правило във всички възможни документи в БФАС гласи следното:
чл. 12.1

„Водачите нямат право да напускат очертанията на трасето. При установяване на умишлени действия по пресичане със съкращаване на трасето, по доклад на съдия по факти /сигналист/, или с камери, /предоставянето на онборда е задължително/ Рейс директора налага наказание, както следва: при първо нарушение 10 сек, при второ отстраняване”.

В което логично никъде не се споменава за изкуствен шикан и дефиниция с коя част на автомобила и при какви условия, ако бъде бутнат шикана ще се наказва 10 сек. Тогава как на брифинга с участниците Рейс директора н-н Георги Стоянов решава,че само ако ударим шикана с централната част на предната броня ще бъдем наказани с 10 сек.

Още от тук следва, че правилата не могат да бъдат спазвани поради простата причина, че дори не са написани и не същетвуват. Следващият парадокс е следния: в допълнителния правилник дори не е споменато, че ще има два изкуствени шикани на какво разтояние ще са, къде и колко?! В моя случай в втория манш в неделния ден на излизане от втория шикан удрям със страничната врата гумите. Съдията на шикана докладва следното: номер 41 удря гумите на шикана със страничните врати на автомобила си. 

След като никой не искаше да дойде да види колата ми и следите от гуми и многобройните ми опити да накарам спортните комисари, който прехвърляха топката към Рейс директора, а той от своя страна на комисарите, накрая се установи от спортните комисари, че следите са по вратите и страничната част на колата и действията не са ми умишлени. Въпреки това не можеха да вземат решение веднага. След приключване на състезанието и повече от един час чакане за това решение, започна награждаването и ме извикаха да гледам видео записа от камерата на шикана. Той категорично доказа истината,че не съм действал умишлено и,че закачам шикана със страничните врати. 

Спортните комисари потвърдиха това, както и съдията на шикана. Това явно не беше достатъчно и ме накараха да изляза от стаята за да решат какво ще е наказанието ми, единствено ги помолих да вземат решение и да ме уведомят преди награждаването на моя клас защото ако отменят наказанието съм втори в класирането. Уви не бях предупреден и за пореден път усетих разочарованието от БФАС докато отивах до подиума уверен в силата на истината, но така и не чух името си на почетната стълбичка. Постъпих емоционално тръгвайки си от закрития парк в знак на протест за унизителното и недостойно поведение на организаторите.

Вече три години няма яснота и решение относно изкуствените шиканите. Камерите са добро решение, но какво от това като заснемат истината, а няма кой да я види! Моето предложение е следното:

Нека не измисляме нови и сложни правила, които ще се тълкуват по различен начин всеки път, а вземем пример от състезанията в чужбина, които ми се струва, че трябва да гоним като качество и правила. Там няма наказания за шикани просто са така позиционирани, че трудно се печели време дори и умишлено.

Ясно осъзнавам, че няма как да си върна класирането и целта на това писмо не е такава. Смятам, че като млад пилот трябва да се боря за по-добро бъдеще и по-добри състезания, независимо колко негативи ще ми донесе изричането на истината!

С Уважение:
Петър Поломски
АМСК Боила Автомотор спорт