Живеем във време, когато един нов продукт може да бъде продаден на стотици милиони хора, без необходимостта от голям брой работници, които да го правят и разпространяват (а понякога за тези цели не са нужни и работници).
В разцвета си през 1988 г. култовата американска фирма – производител на фотографски продукти Kodak има 145 000 служители. През 2012 г. Kodak подава заявление за банкрут. През същата година, в най-новата фотографска фирма Instagram се трудят 13 служители, които обслужват 30 милиона клиенти.
Съотношението между производители и клиенти продължава да намалява. Миналата година, когато Facebook купи приложението за съобщения WhatsApp за $ 19 милиарда, във WhatsApp работят 55 души, които обслужват 450 милиона клиенти.
Наскоро живеещият в Tucson американец изобрети апарат, която може да намира във въздуха частици от някои елементи. Той вече е продал стотици от тези устройства през интернет на клиенти по целия свят. Апаратите прави в гаража си, използвайки 3D принтер. Засега неговата дейност зависи само от един човек – самият той.
Новите технологии не само изместват човешкия труд, но и знания. Комбинацията от модерни сензори, разпознаване на глас, изкуствен интелект, „големите данни“, интелектуален анализ на текст и алгоритми за разпознаване на образи, пораждат интелигентни роботи, способни бързо да се научат на човешки действия и дори да се учат един от друг.
Ако смятате, че вашата кариера нищо не я заплашва, защото сте „професионалист“ – помислете отново.
Два сектора на икономиката, събрали най-голям брой специалисти – здравеопазване и образование – сега са под нарастващ натиск да намалят разходите. А машини- експерти са готови да заемат мястото на хората.
Скоро светът ще бъде засипан с вълна от медицински приложения, с които ще бъде възможно да се измери всичко: от холестерол до кръвно налягане, а заедно с тях идват и диагностични програми, декриптиращи данните и съветващи какво да се прави с тях.
През следващите години софтуерни приложения ще изпълняват много от нещата, които днес правят лекари, медицински сестри и техници (например, ултразвук, компютърна томография и електрокардиограма).
Междувременно отпада необходимостта от многото учители и университетски преподаватели, които ще бъдат заменени от онлайн курсове и интерактивни онлайн уроци. Как ще завърши всичко това?
Представете си една малка кутийка – нека я наречем „iVsichko“ – която е в състояние да произвежда всичко, което бихме желали да видим, като модерна лампа на Аладин.
Просто трябва да кажете на устройството това, което ви трябва, и – готово – желаният обект е в краката ви.
Oсвен това „iVsichko“ изпълнява всичко, което човек иска. Той може да направи масаж, да донесе чехлите, да мие, да пере и да простира. „IVsichko ще бъде най-доброто устройство, изобретявано някога. Единственият проблем е, че никой няма да го купи, защото никой няма да има начин да прави пари, тъй като „iVsichko“ ще върши всякаква човешка работа.
Това, разбира се, е просто една фантазия, но когато все по-малко хора могат да изпълняват все повече и повече задачи, печалбата получава само един стесняващ се кръг мениджъри и собственици-инвеститори.
Когато Facebook купи WhatsApp, един от младите основатели на последната, главният изпълнителен директор Ян Kum, има 45% от компанията, чиято продажба му носи 6,8 млрд долара. Съоснователят Б. Актън получи 3 милиарда долара за своите 20% дял. Според съобщенията всеки един от дългогодишните работници и служители в WhatsApp са имали 1 на сто от акциите на компанията, което им е донесло по 160 млн. долара.
А когато машините заменят човека, всичко, което ще остане за повечето от нас – е да правим единственото нещо, което не могат технологиите – да оказват човешко внимание и да се грижат за другите хора. Но за такава човешка работа няма да се плаща много.
Това означава, че повечето хора ще имат все по-малко пари, за да купуват стоки и услуги от ослепителната гама нови технологии, защото същите тези технологии ще изместят хората от техните работни места и ще доведат до намаляване на заплатите.
Имаме нужда от нов икономически модел. През ХХ век доминираше икономическия модел на базата на масово производство, извършвано от голям брой хора, за масово потребление.
Работниците са потребители; потребителите са работници. Заплатите се повишаваха и хората имаха повече пари, за да купуват това, което те произвеждат те и други хора – например камерите на Kodak. В резултат на това се появяват повече работни места и растат заплатите.
Сега този виртуоз цикъл се разпада на парчета. Бъдещетo, носещо със себе си почти неограничено производство, реализирани от една малка група хора, за продажба на всеки, който може да си позволи да купи този продукт – това е рецепта за икономически и социален крах.
Но основният проблем на бъдещето няма да бъде броят на работните места. Проблемът ще бъде – и вече е – в разпределението на доходите и богатството.
Какво да се прави?
Днес политиците се опитват да избягват думата „преразпределение“. Но икономиката, към която толкова сме се забързали – когато все повече и повече продукти се създават от все по-малко хора, които получава почти всички печалби, а останалите не разполагат с достатъчно покупателна способност.
Може би единственият начин да се застави икономиката на бъдещето да работи, ще бъде преразпределение на доход и богатство от богатите собственици на революционните технологии към другите хора.
За автора. Робърт Райх е американски политически икономист, преподавател, писател и политически коментатор. Той сътрудничи с три президентски администрации – при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Бил Клинтън.
Източник: nepoznato.energetika-bg.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар