Най-важното при нея е да бъде съобразена със специфичните особености в България. Така например президентската република създава благоприятни предпоставки за съсредоточаване в ръцете на президента големи пълномощия, което стабилизира държавната власт. Това е крайно необходимо за държави, намиращи се в преход (Мексико, Русия, България). Преминаването към президентска република може да стане само чрез нова Конституция.
От гледна точка на контрола над отделните министри президентската република като че ли изглежда по-привлекателна. Самата президентска институция у нас в годините на прехода се оказа най-стабилна. Нито един държавен глава не си отиде предсрочно, както доста парламенти и правителства. Именно за президентската институция бяха пуснати и рекорден брой бюлетини за победител - 2 800 000 за д-р Желев през януари 1992 г.
В условията на парламентарна демокрация постепенно Народното събрание загуби ореола си. Думата депутат стана мръсна. Донякъде това се дължи и на самите народни избраници, които отсъстват от залата, гласуват с чужди карти, парламентарните групи се роят и отлюспват, често се променя и вотът на избирателите. Почти всички основни политически сили на прехода без ДПС изпаднаха в криза, а парламентът е преди всичко еманация на участвалите в изборите партии. Дори гласувания през 2001 г. и 2009 г., които преминаха доста активно, не бяха толкова за парламента, колкото за царя, а след това за генерала.
Това показва, че хората искат да избират личност, която да носи отговорност, но за да се носи отговорност, то трябва да има и правомощия. Именно това поражда и дебата дали не трябва да имаме президентска република. Президентът да има значително по-големи правомощия и то най-вече що се отнася до изпълнителната власт, за да може народът да знае, кой да наказва при новите избори. Иначе се стига до добре познатата ни ситуация, а именно коалиционните партньори да си прехвърлят мръсната топка.
д-р Николай Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар