В една песен на Слави Трифонов се пееше „Няма такава държава”. Няма страна по света, като България, където собствените й граждани така да плюят по родината си, и да работят против нейните интереси.
В последните дни Цвета Кирилова и председателстваното от нея "Сдружение Азбукари" инициираха петиция до Президента на Република България, министър-председателя и председателя на Народното събрание с искане да се облекчи процедурата по получаване на българско гражданство, за бесарабските българи. Тази инициатива бе подкрепена от хиляди наши сънародници, които я подписаха, или подкрепиха в социалните мрежи.
Типично по български, дори и за толкова патриотично и хуманнно начинание се намериха такива, които да неглижират положението на бесарабските българи в размирна Украйна. Изведнъж от нафталина излезе бившия и забравен политик Александър Йорданов, който заяви: ”Разбира се, че бесарабските българи могат да дойдат в България, но като лоялни и достойни украински граждани, със своите украински паспорти. Те трябва да знаят, че ние ценим хората не заради „кръвта”, която тече във вените им, а заради ценностите, които споделят”.
Чудно, кой е опълномощил, господин Йорданов да изказва мнение от името на българския народ. Кой и да му каже, че бесарабските българи са останали далеч от своята родина заради поредица от исторически обстоятелства. Както също така, че тези хора учат децата си на български език, спазват българските традиции и обичаи и определят себе си като българи. Колко ли български политици се изредиха през годините, които оплюваха собствената си родина пред различните европейски институции. И после се чудим, защо имиджа ни като държава бил лош в Европа.
Чудно, кой е опълномощил, господин Йорданов да изказва мнение от името на българския народ. Кой и да му каже, че бесарабските българи са останали далеч от своята родина заради поредица от исторически обстоятелства. Както също така, че тези хора учат децата си на български език, спазват българските традиции и обичаи и определят себе си като българи. Колко ли български политици се изредиха през годините, които оплюваха собствената си родина пред различните европейски институции. И после се чудим, защо имиджа ни като държава бил лош в Европа.
Професията национален предател може да бъде открита и в другите сфери на обществото, като например в спорта. Двама от най–известните български спортисти като Димитър Бербатов и Матей Казийски в разцвета на своите кариери, решиха да не играят за българските национални отбори по футбол и волейбол. Единият бил сърдит, а пък другия не харесвал ръководството на волейболната федерация.
Напук на всенародната любов, която имаха зад гърба си, те зарязаха националния тим и си гледат клубните кариери. Къде останаха честта и гордостта от това да представяш своята родина? Щеше ли някой да е чувал за тях по света, ако не беше България? Как великият и неповторим Христо Стоичков, след един скандал през 1997 г. с тогавашния наставник на България Христо Бонев, намери сили да се извини, в името на това пак да защитава цветовете на страната си, а тези раними души не могат? Как големият капитан и лидер Пламен Константинов винаги е бил отявлен критик на начина, по който се управлява българския спорт, но в същото време излезеше ли на терена оставяше сърцето и душата си в името на победата.
Извода от всичко това е че за България е настъпило „време разделно". Страната ни има остра нужда от хора, които да защитават националните ни ценности и идеали. Личностти, които да се гордеят, че са българи. В едно от последните си интервюта доктор Желю Желев заяви: Живеем във времена, в които се служи на интереса, а не на идеалите и ценностите. Може би и затова като държава стигнахме до това положение.
Георги Тодоров, специално за Bgpravda
Повечето хора живеят по този начин.Сигурен съм,че всеки от нас може да даде много примери,но малко са тези,които ще кажат истината в очите на хората.
ОтговорИзтриванеДимитър Бербатов е икона за българския спорт и деца! Къде идиотски му набутвате името?!
ОтговорИзтриване