Държавната субсидия за партиите е твърде често споменавана тема, но също толкова често нещата си остават само на ниво популистки приказки. Това изглежда напълно нормално на фона на това, че освен сивите каси, то всяка една партия получила над 1% на парламентарните избори разчита сериозно на държавната дотация.
Парадоксът е, че сега самите тези партии трябва да прекъснат кръвоносната си система, а това изглежда непосилно трудно. Единственият възможен вариант е да се създаде една крайна обществена нетърпимост, която да не остави място за мърдане на депутатите и те сами драстично да си намалят лапачката на обществената маса.
За всеки глас у нас се дават по 11 лева, на всяка партия преминала бариерата от 1% на парламентарни избори, а при ниската избирателна активност то този процент се равнява на малко над 30 000 гласа. За сравнение държавната субсидия в Германия се равнява на 1,2 евро, а в съседна Гърция на 0,60 евро. В друга наша съседна държава - Македония се дава по лев на глас. Така излиза, че България е една доста богата майка за партиите, а в същото време е стисната мащеха за народа си.
За да поддържаме звездния живот на партийните лидери сме отделили стотици милиони левове. ГЕРБ ще получат 48,5 млн. лв., БСП близо 23 млн. лв., ДПС - 22 млн. лв. и др. Само от внасянето на тези пари във влог в банка биха се получили едни доста тлъсти суми под формата на лихви. Защо го допускаме това?
Не е въпрос на популизъм да бъдат драстично намалени партийните субсидии, а просто е крайно наложително на фона на мизерстващия народ. Съкращенията в държавата трябва да обхванат и партийните пари, които и без това рядко се използват за партиен живот, а по-скоро за коли, жени и сбъдването на всякакви мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар