Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив. След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”.
„Аз съм бил в този тунел – заклева се доцентът. – Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.
Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.” Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара.
Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.
Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.
Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.
Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.
Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.
Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.
Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища.
Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания.”
Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората. Тогава Пловдив ще бъде залят от чуждестранни туристи, жадни да видят това ново чудо на света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар