Въпреки това, идеята, че обществото, излизайки по улиците, някога ще застави укрепените по света корпоративни държави, да се подчинят на волята им, е далеч от истината. Дори ако протестите ескалират в насилие бунтове като гръцките, желязната хватка няма да се отслаби. На практика, както показва историята, тя просто ще ги стисне още по-здраво.
Освен това, всички тези, които търсят системни решения, изглежда, правят това с добри намерения и предлагане на идеи, които са достойни за всякаква похвала. Но колкото повече осъзнаваме, че архитектите и бенефициентите на системата не искат да се променят, толкова повече осъзнаваме, че дори безспорни решения никога няма да получат въплъщението, тъй като те ще бъдат приспособявани към потребностите и нуждите на надзорните органи. Поради тази причина, така наречените колективни решения, наложени от съществуващата система за контрол, са малко вероятно в полза на обществото като цяло, дори ако изглежда, че на крепостните селяни са предложени повече от трохи от масата на господаря.
Човек остава с усещането, че борбата със системата изразходва океан от енергия, което е равносилно на плуване срещу течението.
Какво ще стане, ако всеки от нас съсредоточи силите си, да го кажем образно, за да изгради свой собствен сал за да плува срещу течението? Какво ще стане, ако всеки вземе свое конструктивно решение? И какво би се случило, ако всеки спре да протестира за да иска нещо, а вместо това сам да започне да прави промени?
Аз не говоря за такива решения, като подготовка на петиция или законодателен акт или да събира подписи, за да оказва влияние върху правителството. Това е перфектен пример на опити да плува срещу течението. Дори и ако са успешни, те ще се използват само чрез държавните инструменти за принуда, за да налагане на вашите идеи в обществото, които никога няма да заработят, без значение колко чудесен вид са имали, не могат да бъдат колективно решение.
Аз говоря за системен проблем, който ще предизвика у вас максимума от ентусиазъм за да установите за себе си промените, които трябва да направите в личния си живот, за да определите границите на своя принос за решаването на проблема, и в същото време да намерите осезаема алтернатива, изцяло приложима към вашите сили. В идеалния случай, това ще бъде алтернатива, пазарно-ориентирана, за да ви осигури средства за живот, откривайки в същото време тези промени, които искате да видите в света.
Например, ако сте горещ привърженик на "чиста" енергия като част от решението, не си губете времето в митинги срещу "мръсната" енергия. Фокусирайте се върху това, което можете да направите в собствения си живот. Ограничете консумацията на "мръсна" енергия, монтирайте за вашите домашни нужди слънчеви панели, направете си блог, или открийте работа в областта на алтернативните енергийни източници, организирайте се в местен съюз, за да направите средата "по-чиста" и самодостатъчна, или всичко по-горе заедно.
Ако достатъчно хора вземат инициативата за техните собствени условия, разнообразието на техните действия ще унищожи съществуващата енергийна парадигма много по-бързо, отколкото чрез постоянно стоене с плакати и викове против ядрената енергетика, петролните картели, или за по-безопасни условия на труд на миньорите.
Или, ако сте срещу корпоративното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост, не губете цялото си време да просвещавате хората за злините на тази система, а направете промяната за себе си и помагайте на другите да направят същото. Произвеждайте своя собствена храна и я споделяйте с местнто общество, или просто я купувайте директно от местни фермери. Провеждайте обучителни семинари за органични храни, или подобрени методи в селското стопанство. С други думи, впрегнете цялата налична енергия, за да се извлече полза от производство на лични цели и решения, които ще разцъфтят навсякъде около вас.
По принцип, ако всеки от нас се откаже от горивото, с което храним преизподнята, огънят сам ще изгасне. В същото време, ние ще придобием пълнота на нашето съществуване, внедрявайки в живота нашия стремеж за реални подобрения в себе си и общото благо на обществото.
Ако всеки от нас прави това, в което вярва и колкото по-страстно е увлечен, а не по принуда, нищо не може да спре ентропията на промяна. Няма да има нито едно послание, което може да бъде избрано, или законопроект, който ще бъде написан за последващото спиране на неговото развитие, или определена група от протестиращи, чието значение може да бъде сведено до минимум. Съвкупното тегло на колективната енергия на хората, които създават на много места нещо ново, ще погребе старата прогнила система под нейните собствени развалини. Няма нужда от преизпълнени с омраза лозунги. Не е нужно да се руши. Насилие не се изисква.
Време е ние самите да станем променители.
zahariada.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар