Манталитетът ни досега беше формиран от разни извратени американски филми, отношенията помежду ни, безбожния стремеж и ламтене за пари, да работиш като идиот до късни доби,
да се издигаш ("Работещо момиче" - с Мелани Грифит, и Харисън Форд ), да се разболяваш от притеснения, шефовете да ти крещят и да мълчиш, да теглиш кредити за всичко което искаш да имаш, да пълниш количката догоре в хипермаркета, да даваш възрастните си родители на старчески дом, да се отделяш от родителите си и да в най-ранна юношеска възраст и да живееш под наем, да искаш покана от семейството си дали е удобно да им погостуваш, да не си говорим помежду си, да живеем на семейни начала и да не правим сватби, да караме в задръствания, да се тъпчем в градовете, да ядем пуканки и пием кола в киното (аз искам да ям пържоли и да пия вино в киното) - кога станахме такива и защо станахме такива. НЕ! Ние НЕ СМЕ такива.
Просто всички ни разказваха и втълпяваха че така се прави в демократичните капиталистически страни. Българинът винаги е държал на семейството, грижил се е за родителите си, помагал е на ближния си и го е познавал. В малките градчета всичко това слава богу се е запазило и сега надявам се да се възроди.
Българинът ще си спомни че за него никога не е било важно количеството, а само качеството, че не е нужно всеки петък да се тъпче до припадък по хипермаркетите, където никой никого не го поздравява и не го вижда, а е много по-добре да спре пред кварталното магазинче на сладка раздумка с приятели. Ще разбере че не е нужно да си дава много-много зор - защото умният не се напъва много-много, той затова е учил. Не казвам че отричам всичко западно или агитирам за източното. Но когато човек подражава изгубва корените си и същността си.
Добромир Йорданов, Фейсбук
Няма коментари:
Публикуване на коментар