ЕС да наблегне на важността на националните държави

Дъглъс Хърд, барон на Уестуел е роден на 8 март 1930 година. Британски консерватор, който е министър в правителствата на Маргарет Тачър и Джон Мейджър (1979-1995). Бил е вътрешен министър, министър по европейските въпроси, министър за Северна Ирландия, министър на външните работи (1989-1995).Смятан е за политик от старата школа. Член на Камарата на лордовете. Баща на 5 деца. Интервю на Даниел Фиот за „Европейска геострагетия“.

Във вашата книга „Избери своето оръжие: британският външен министър“ вие разказвате за различните подходи в британската външна политика – отворена към външни интервенции или по-прагматична и внимателна. Когато говорим за наскоро приетото решение в парламента за военната операция в Сирия, дали британците сега са по-близо до прагматичния подход след годините на заиграване с военните ангажименти зад граница?

Приветствам решението на парламента с което те се противопоставиха на каквато и да е интервенция в Сирия и го казах и в Камарата на Лордовете. От време на време има случаи, когато военната намеса на Великобритания е оправдана. Но такава намеса трябва да е „прагматична и внимателна“. Особено важно е да сме уверени, че страната, която напускаме, в случая Сирия, е една по-добра държава в сравнение с тази, която сме заварили. Беше ми напълно ясно, че това не може да се случи в случая със Сирия.

Мислите ли, че комбинацията от умора, натрупана от военните интервенции в Ирак и Афганистан, продължаващата икономическа и финансова криза и дебата за Европа доведоха до по-изолационистка Британия?  Дали изолацията не е предателство към международните корени на страната?

Не вярвам в това, че Британия стана по-изолационистка в резултат на парламентарния вот за Сирия. Оставаме активни в много части на света и се надявам това да се запази.

Какво може да загуби Великобритания от международната си тежест и сила, ако напусне Европейския съюз?

Великобритания със сигурност ще загуби влияние в света, ако обърнем гръб на Европейския съюз. От друга страна, в британски интерес е Европа да е единна и да работи по посока на задълбочаването на съюза, за един по-добър и подреден свят.

Независимо от планирания референдум за членството в ЕС, и реакцията, която той провокира у други европейски страни, мислите ли, че Великобритания все още е в позиция да лидира реформата в ЕС?
Британската реформа на ЕС трябва да наблегне на продължаващата важност на националните държави и националните парламенти.

Вие защитавахте идеята за неизбежността и историческата справедливост на германското обединение. Как оценявате днешна Германия? Трябва ли Лондон да се притеснява от нарастващата мощ на Берлин на европейския континент?
Няма място за притеснение относно нарастващата германска сила, напротив, трябва да насърчаваме германците да работят с нас и другите за една по-ефективна Европа в един свят на национални държави. След Втората световна война ние бяхме твърде ефективни в отдалечаване на Германия от милитаризма. Никой не иска завръщане към милитаристка Германия, но чувството сега е, че Германия изпитва прекалена неохота да игра ефективна роля в световните дела.