Политическият център е напълно глух, абсолютно изчерпан и деградирал

Дави ме в гърлото. Разбирате ли? Присяда ми. Не мога да игнорирам този факт. Не мога да понасям дори за миг тази отблъскваща демагогия, таззи пълна нравствена и морална разруха, в която живее Центърът.
Аз запомням такива неща като златист мед по асфалта, изсипан от обезверените пчелари. Запомням отчаяните погледи на хора с изгаснал пламък в очите. Запомням бледите лица на болните деца и есемесчетата за тяхното спасение. Има много неща, които не ми дават покой и които не мога да забравя.

Политическият център е напълно глух, абсолютно изчерпан и деградирал. Затова аз се вслушах в гласа от мегафона. Отказах да си сложа тапи в ушите. Отказах да си живея в моя личен комфортен космос, населен с приятели, музика, книги и религия. Отказах да се фиксирам в измамното пространство на личното оцеляване. Просто няма как да стане. Явно така съм устроена. Убедена съм, че за да бъде едно общество добре, трябва хората, които го съставят, също да са добре. С 10% нормално живеещи държавата не може да оцелее дълго. Потъва от тежестта на останалите 90%, които се давят.

Стоян Друсански, Фейсбук