Как да се предпазим от Eбола?

Разпространението на Eбола в Европа и Америка показва, че най-уязвими към заболяването са хората, имали пряк досег със заразени. В този смисъл най-рискова е групата на медиците и медицинския персонал. Вирусът може да бъде пренесен на други хора, тъй като има способността да оцелява до няколко часа върху сухи повърхности.

Като например брава на врата или дръжка в превозно средство от масовия градски транспорт.

Можем ли да се заразим от Eбола, докато се возим в метрото? Теоретично – да, но на практика това може да стане трудно и при определени условия: вирусът да бъде „лепнат“ на твърда повърхност чрез отделена телесна течност или изпражнения и – в рамките на няколко часа опасният коктейл да попадне във второ лице, но като проникне през открита рана по тялото или от ръката чрез разтриване на лигавиците на носа, около очите и устата.

Вирусът може да оцелее до 12 часа върху повърхности, а до няколко дни може да издържи, ако е попаднал върху порести повърхности, като дрехи например.

Ебола може да се пренесе и чрез кихане и кашляне. Това обаче също е малко вероятно, тъй като кашлянето и кихането не са симптоми на болестта. Теоретично, заразен с ебола човек, може да пренесе болестта, пръскайки капчици директно в лицето на друг човек. Именно това е една от причините в рисковата група да попадат медици, които обгрижват пациенти без необходимите предпазни мерки.

Ебола обикновено се разпространява чрез директен физически контакт.

Симптомите на болестта са свързани с повръщане, диария и кървене на заразения. Прехвърлянето на вируса може да стане при пряк контакт с изхвърлените от болния течности. В тях вирусът може да оцелее няколко дни.

Телата на починали от ебола също са опасни най-вече за техните близки и за погребалните работници.

Като цяло Eбола е по-слабо заразен вирус, в сравнение с грипа например. Грипните вируси могат да оцелеят във въздушна среда няколко часа – нещо, което Eбола не може. Към момента няма и доказателства за това, че болестта може да се разпространи чрез комари.