Mинистърът на регионално развитие и благоустройството Лиляна Павлова,
която е богата наследничка на комунистически род, е получила дипломи на
килограм и то за ограничено време. По-интересното е, че се дипломира не
при кого да е, а при баща си проф. Павел Павлов.
Автобиографията на
министърката показва, че тя е завършила бакалавърска степен
„Международни икономически отношения“ в УНСС, където баща й по това
време е доцент и ръководна фигура. Нейното обучение продължава към
по-висока степен, като записва магистър „Публична администрация и
европейска интеграция“ във Варненски свободен университет, отново при
баща си. Проф. Павлов е зам.- ректор на същия ВУЗ, който попада в дъното
на всякакви класации спрямо качество на обучение, и всеки знае, че там е
достатъчно да си плащаш нереално високите семестриални такси, за да
завършваш без проблем.
Прави впечатление, че всички придобити образователни нива на
строителната министърка са без посочени години. Мистерия е къде и кога е
придобита степента „доктор по икономика“, която е посочена в
автобиографията й. Обучението по докторантура по принцип е минимум
четири години.
Но с това странностите около образованието на Борисовата избраница не
приключват. В биографията й, качена на интернет страницата на
Министерството на регионалното развитие и благоустройство, е посочена
следдипломна квалификация – „Право“ в УНСС през 2002 г. Загадка е дали
това е година на записване на следдипломната квалификация или е година
на завършване. В практиката на българското висше образование е известно,
че за да запишеш елитната специалност „Право“, се кандидатства с изпит
по български език и литература и изпит по история. Учи се за юрист в
продължение на 5 години или по-точно 10 семестъра. Няма бакалавърска
степен, полагат се държавни изпити и получаваш диплома за магистър по
право.
При Лиляна Павлова обаче нещата са далеч по-опростени. Срещу 3150 лв.
тя се сдобива със следдипломна квалификация „Право“ в УНСС. От
центъра за следдипломна квалификация към същия университет обясниха, че
всеки може да се сдобие с диплома „Право“ само с подаване на молба и
внесена такса от 750 лв. на семестър. Няма определен период за записване
и то става кой когато пожелае. Обучението е две години, т.е. 4
семестъра, като накрая се заплаща още 150 лв. за държавен изпит.
„Ученето е на индивидуален план – учите както можете, после звъните на
преподавателя и той ви изпитва, когато искате. Само таксата да е
платена.
Така обясни служителката по телефона от института за следдипломно
обучение към УНСС. Т.е. срещу 3150 лв. и надомно учене Павлова се фука и
с юридическа диплома, което, меко казано, е пресилено.
Прости сметки показват, че в образователния ценз на родената през
1977 година гербаджийка има нещо гнило, защото много от годините на
обучението й не съвпадат. През 2002 г., когато уж е учила за юрист,
министърката е била и докторант (макар никъде досега да не се оповестява
дори дисертацията, която е защитила). А в същото време от 1999 г. до
2002 г. е експерт в Координационно звено по ИСПА към Министерството на
регионалното развитие и благоустройство, в което сега се е настанила на
министерското кресло. За същата 2002 г. освен студентка по право,
докторант по икономика, експерт в МРРБ, г-жа Павлова е и експерт в
дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите. Това на
практика е невъзможно или дори да се е случило, сами можем да си
направим изводите, колко пълноценно и редовно е завършила образованията
си министърката на магистралите.
В периода 1998 – 1999 г. Павлова е офис мениджър или с други думи
секретарка. Родената през 1977 г. икономистка започва кариерата си през
1997 г. като финансов мениджър по програма ФАР. От тези данни става
ясно, че или е записала университет на 16 години, или още от началото на
втори курс, по време на редовното си обучение, тя работи на ръководни
позиции в държавни институции, за които няма нито нужното образование,
нито необходимия стаж.
Полина Найденова
Биография по калъп „Делян Пеевски”.
ОтговорИзтриванеА каква е истината?
ОтговорИзтриване