Не подценявайте интернет писачите, Арабската пролет тръгна от тях

Често се появяват интернет критици, които упорито твърдят, че хората пишещи във виртуалното пространство си губят времето и тяхната дейност е безсмислена и не води до реални резултати.

Най-силният аргумент за оборване на едно такова твърдение е факта, че Арабската пролет тръгна именно от виртуалната мрежа. Как щеше да се обединят усилията на недоволните от диктатурите, ако не бе интернет пространството, което се надигна срещу режими властващи в продължение на десетилетия.

Именно за това е разбираемо, че и днес някои хора изпадат в ужас от възможностите на интернет и особено от социалните мрежи. Възможности за общуване без възможности за цензуриране, това е огромната сила на виртуалното пространство. Не случайно именно поради голямото развитие на интернет и социалната мрежа много от кандидат-депутатите, активно се рекламираха именно в глобалната мрежа. Все по-често виждаме и партийни банери по сайтовете. Политиците винаги знаят, от къде могат да си набавят аудитория и бързат да се възползват от тези възможности.

През последните години всички големи протести, включително и тези у нас тръгнаха именно от виртуалното пространство. Как иначе най-различни хора с най-различни интереси ще могат свободно да обменят идеи, предложения и да координират своите усилия.

В интернет вече дори има алтернативни правителства и кметства, защото много политически идеи се раждат и обсъждат на виртуално ниво. Да, трябва да се направи и следващата крачка - да се реализират, но най-важното е, че те вече се зараждат, а това е сигнал за реално съществуващо гражданско общество.

Някой се опитва да запуши устата на народа! Някой иска да превърне държавата ни в диктатура, като осмива интернет писачите. Да, отделният блогър може да е слаб, но всички блогъри и активно пишещи са огромна сила, която може да помете управляващите, а именно поради тази причина някои политици се опитват да ги поставят под контрол.

Един интересен пример от САЩ показва силата на интернет словото.  ZERO Hedge e американски новинарски сайт, който през миналата година се похвали с 1 милиард посетители. Сайтът стана световноизвестен, след като още през 2009 г. извърши безкръвна революция на финансовия пазар в Щатите.

Публикациите са подписани с псевдонима Тайлър Дърдън, герой от роман и филм с участието на Брад Пит. Според официалната информация под този псевдоним пишат група редактори на сайта, според други той се списва от един-единствен човек – българина Даниел Иванджийски, син на Мистър „Строго секретно” – Красимир Иванджийски. Блогът ZERO Hedge е регистриран на адреса на Иванджийски-старши. Един български блогър прави финансова революция в САЩ, а това недвусмислено показва, че в интернет писането има бъдеще и то голямо.

Платените блогъри напълно запълват новите микротенденции в корпоративна Америка. Броят на хората получаващи доход за това е нараснал до около 1% от пълнолетните американци. Изследване сочи, че към момента в САЩ има над 20 млн. блогъри, 1.7 млн. от които получават доход от това, като за 452 000 това е основната им професия. Това прави САЩ и нацията с най-много хора изкарващи прехраната си с изразяване на мнение на собствени или чужди сайтове.

У нас все още блогърите трудно печелят пари, но в България писането е преди всичко за слава, а не за финанси. Има много честни и достойни хора, които искат да споделят своето мнение, своите предложения за по-добра България. вече има дори и прецедент в тази сфера - от фейсбук група се роди партия, "Нова България". В крайна сметка вече има възможност да се пише без цензура и това максимално трябва да се използва. Е, някои ще изпадат в ужас от възможностите на интернет и особено от социалните мрежи, но това си е техен проблем.

Завършвам този текст с един цитат от интернет пространството: "Аз лично смятам, че всеки които има какво да каже и не се страхува да изрече истината, трябва да го прави. Какво от това че е във виртуалната мрежа? Каква друга (по-голяма трибуна) може да си осигури всеки един от нас, без подкрепата на властта на парите? Трябва ли да мълчим, когато виждаме, че всички останали го правят?"

Николай Георгиев



Няма коментари:

Публикуване на коментар