Странно племе е българският народ! Съсипван от ежедневните проблеми,
трудности и мизерия, основното което прави е да мрази.
Този
средностатистически човечец работи на няколко места, за да свързва двата
края, вкъщи се е изпокарал отдавна с жена си, а любимият му Левски (или
ЦСКА) в последните години му носи повече ядове, отколкото радост.
И същият този тайничко се надяваше изплувалият над блатото в родния футбол Лудогорец да се провали в Шампионската лига. Ако може да падне с 0:7, 0:8, 0:9 или повече на "Анфийлд", да бъде смачкан и унизен. Така както същият този човечец е смачкан и унизен в своето ежедневие. Е, не стана...
Лудогорец не само, че не се срина на митичния стадион, а в по-голямата част от мача бе равностоен на домакините. Та представяте ли си какво е било в душата на Бренд Роджърс и още над 40 000 фанатични фенове на Ливърпул в 78-та минута, когато само Господ реши топката да удари гредата след фантастичната атака и шута на Безяк? Ами после, когато Дани Абало наниза с лекота кълбото в мрежата на домакините, сякаш вкарваше на Марек или Хасково? А какво правим, ако словенският недоклатеняк не беше посочил точката на дузпата в 93-та минута? След като преди това в 28-та се направи на луд при явното изблъскване на Марселиньо в наказателното поле от страна на Деян Ловрен...
И все пак, въпреки инфарктния развой на мача, Лудогорец като че ли спечели от тази визита на "Анфийлд". Защото целият, ама наистина целият свят (пряко излъчване на двубоя в над 100 държави) видя, че България има клубен отбор, който играе добър футбол. Каквото и да си говорим, храбрата чета на бат Гошо Дерменджиев защити категорично влизането си в Шампионската лига и показа, че има място сред най-големите.
Вярно е и друго - Ливърпул в момента далеч не е в най-доброто си състояние, отразява се и отсъствието на много контузени футболисти. Но това не може да бъде оправдание за клуб, чийто бюджет само за трансфери е 60 милиона паунда. Простата сметка показва, че това прави около 150 милиона лева. Тоест 10 пъти над целия бюджет на Лудогорец. Забележете - само парите за трансфери, без да броим заплатите, бонусите и всички останали екстри на Балотели, Джерард и компания...А на терена разлика почти нямаше.
Наистина трябва да си много заслепен от омраза, за да се радваш на тази загуба на Лудогорец. Да, вярно е, че с някои свои действия в родната "А" група и медийни изяви на ръководството, тимът от Разград си спечели много неприятели. Но не бива храбрите изяви на Марселиньо, Моци, Кейсара и компания по европейските терени да бъдат приравнявани с родното блато. Защото дори и най-големите хейтъри сред българските фенове вече са принудени да признаят, че Лудогорец и светъл лъч за изтерзания ни футбол. И ако не се подкрепя, което е нормално навсякъде по света, не бива и чак толкова много да се хейтва.
Да, наистина крайно грешно е тимът от Разград да бъде налаган като "национална кауза", най-малкото защото имаме национален отбор с треньор Любо Пенев. Но в същото време трябва да се отдаде дължимото на всичко което правят братя Домусчиеви с този проект. Защото те можеха спокойно да си харчат парите за яхти, скъпи коли и други глезотийки и да си гледат кефа, вместо да инвестират в българския футбол. Останалото е комплексарщина и фенско пристрастие.
И за финал да запитаме феновете на Левски и ЦСКА. Приятно ли ви е основните новини от Герена и Армията да са затова с колко дни закъсняват заплатите и как най-накрая футболистите са взели по някой и друг лев? Докато в същото време "селският" Лудогорец играе от 21,45 часа на най-големите европейски стадиони и слуша химна на Шампионската лига...И се замислете дали за сегашното положение в двата ни най-големи клуба вина не носите и вие, уважаемите запалянковци...
АВТОР: ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ - ШУСТЕРА
Няма коментари:
Публикуване на коментар