УЖАС: Хиляди кюрди се носят към българската граница

CNN Turk излъчи кадри с покъртителни щрихи – десетки хиляди сирийски кюрди бягат в Турция, гонени от бойци на Ислямска държава, които са завзели десетки села в близост до границата. Част от тях вземат автобуси и тръгват към Одринско, където да бъдат прехвърлени през българската граница, а след това да дирят по-добър живот в Германия, Холандия и Белгия.

Турция отвори участък от границата си в петък, след като кюрдски цивилни напуснаха домовете си, опасявайки се от предстоящо нападение срещу граничния град Айн ал Араб, известен като Кобани на кюрдски език.

“Около 45 000 сирийски кюрди са пресекли границата през осем входни точки по протежение на 30-километровото разстояние от Акчакале до Мурситпинар, откакто отворихме границата вчера”, допълни Куртулмуш пред CNN Turk.

Напредването на Ислямска държава в северна Сирия предизвика призиви за помощ от кюрди в региона, които се опасяват за предстоящо клане в град Кобани, който е стратегическа позиция близо до турската граница.

Най-малко 18 бойци на Ислямска държава бойци са били убити в сблъсъци със сирийските кюрди през нощта, според Сирийската обсерватория за правата на човека, която следи военните действия.

Лидерът на ираксите кюрди Масуд Барзани призова в петък за международна намеса за защита на Кобани от Ислямска държава, като заяви, че бунтовниците трябва да бъдат “ударен и унищожени, където и да са.”

Под натиска на западните си съюзници Турция затегна границите си, за да спре вълната от джихадисти, които се присъединяват към групировката Ислямска държава, но нежеланието й да й обяви открито война продължава да подклажда подозрение и да разпалва критики.

От седмици стратегията на турския ислямско-консервативен режим по отношение на заплахата от радикалното сунитско движение, отговорно за екзекуции, отвличания, изнасилвания и преследване в Сирия и Ирак, е в центъра на всички догадки.

Осемстотинте километра граница със Сирия поставят географски Турция на първата линия. Но в политическо отношение нейното правителство показва явно нежелание да се присъедини към анти-ИД коалицията, мобилизирана от САЩ.

Миналата седмица Анкара отказа да участва в каквато и да е “военна кампания” срещу радикалната групировка, съгласявайки се единствено на “хуманитарна роля”.

Турските водачи заявяват и повтарят, че целта на тази дискретност е да не поставя в опасност живота на 49-те турски граждани, отвлечени през юни от ИД при атаката на турското генерално консулство в Мосул, Ирак.

Заложниците обаче бяха освободени тази сутрин по време на операция на турските специални сили и се върнаха невредими в Турция. Мнозина виждат в това обяснение единствено удобен претекст.

От месеци турската опозиция, неправителствени организации и много чужди държави обвиняват Анкара, че е подкрепила най-радикалните бунтовници във войната срещу сирийския президент Башар Асад, сред които Ислямска държава, доставяйки им оръжия или разрешавайки им да преминават границата в двете посоки.

Турция неизменно яростно отрича това. Да се представя Турция като страна, която подкрепя или толерира тероризма е наглост, отсече през седмицата президентът Реджеп Ердоган.

Но двусмисленото положение си остава. Турция носи пряко отговорност за укрепването на ИД и сега е много притеснена, смята Марк Пиерини, бивш представител на Евросъюза в Турция, а сега изследовател във фондацията Карнеги Европа.

До преди няколко месеца джихадистите имаха свободен достъп до турската територия, добавя той. Нещата започват да се променят под натиска на западните държави, но и защото режимът най-накрая си даде сметка, че Ислямска държава представлява опасност за неговата сигурност.

Така че турската полиция затегна контрола на сирийска граница и неотдавна извърши няколко широко отразени от медиите ареста сред ислямиското движение.

Властите също така се ангажираха да пресекат “магистралата на джихада”, по която поемат хиляди начинаещи бойци, дошли главно от Европа, за да се присъединят към редиците на ИД. От една година на близо 6000 “подозрителни” бе забранено влизането на турска територия, а хиляда други бяха експулсирани, твърдят турските власти.

Но тези усилия далеч не задоволяват страните, които се опитват да прекратят заминаването на свои граждани и преди всичко да проследят връщането на онези, които смятат за опасни.

Този въпрос не е турски приоритет, изрази съжаление западен дипломат. Самата идея за споделяне на информация не им минава през ума. Когато накрая вземат, че се решат на нещо, това става с пазарлъци.

Според източник, запознат с проблема, арестът през август в Турция и експулсирането миналата седмица на 30-годишен французин, обвинен, че набира джихадисти, бе случай, при който двете страни премериха сили в напрегната обстановка. Трябваше високопоставен френски представител да се обади по телефона на турския си колега, за да се съгласят накрая да го задържат.

Турците обаче отричат, че проявяват нежелание, и обратно критикуват липсата на сътрудничество у съюзниците.

Европейците не ни дават списък, те ни информират в последната минута или едва когато заподозреният е у нас. Не може да се задържи човек само защото името му е мюсюлманско, оплаква се турски представител, като се оправдава, че се прави всичко възможно.

По мнението на анализаторите причините за турската сдържаност по отношение на ИД са много: като се започне от защитата на заложниците, премине се през желанието да не се укрепва сирийският режим и кюрдските бунтовници в Турция, чийто бойци са на първа линия срещу джихадистите, и се стигне до опасения за атентат на турска територия.

В Турция, в голяма част от населението, както и по върховете на държавата, няма воля да се осъди твърдо Ислямска държава, обобщава Марк Пиерини. Тази позиция поражда голямо неудовлетворение сред съюзниците и ще се превърне в проблем номер 1 в отношенията между Анкара и Брюксел.

7plus7.net