Досущ като асфалта на магистрала Тракия, където хората разбиват камъни в бъбреците от неспирните подскоци на набръчкана настилка. Стандартът за магистрала, поне за мен, може да бъде път с минимум 4 платна. У нас тези двулентови къдрави пътчета, наречени гръмко магистрали, са второстепенни и третостепенни пътища в страни в Европа.
И всеки път се чудя, като нашите пишман майстори просто не си го умеят, да поканим да ни ги изпълнят японците, които за месец правят десетки километри магистрали. В 21 век да нямаш пътища е не само смешно, тъжно и абсурдно, но и да мечтаеш някой да ти ги направи е повече от комично. Пътните артерии дори не трябва да стават повод за дискусии.
Тяхното присъствие във времена на модерни комуникации и свръх технологии е неизбежна част от пейзажа. Ако някой си мисли, че две лентички "магистрала" са повод за шампанско и, че българите в напредъка си могат да се конкурират единствено с племето запотеки, вероятно знае, че по същото време в Близкия Изток поради цивилизационен индустриален напредък никнат в морската шир супер модерни изкуствени острови. Сигурна съм, че едно щафетно обливане със студена вода може да разбуди и най- заспалите мозъчета.
Цвета Кирилова, журналист и председател на "Сдружение Азбукари"
Няма коментари:
Публикуване на коментар