Дете съм! И вярвам в Любовта!

Децата са най-голямата ценност на света. Те са най-прекрасните същества. Децата са съвършени. Още с раждането си те се появяват на света чисти и неопетнени, изпълнени с безусловна любов. Децата са като бели платна, върху които ние родителите поемаме отговорността да рисуваме и да създадем най-съвършеното творение в живота си.

Случва се така, че родителите, изписвайки своето творение, често грешат... често прехвърлят собствените си комплекси, тревоги и недостатъци върху децата си.

По този начин те ги "разболяват". Да, загрижени само за физическото им здраве и оцеляване, родителите "разболяват" децата си и дори не забелязват това.

Забързани в ежедневието си и проблемите, с които се сблъскват, родителите забравят да обгрижват децата си с Любов. А Любовта е най- мощната енергия във Вселената, от която се нуждае всяко човешко същество, за да бъде щастливо и да се развива духовно и физически.

Любовта дава криле и смисъл на живота. Колко често родителите казват на малките създания до тях, че ги обичат? Само на рожденните им дни? На Коледа? Или когато изпълнят някоя тяхна заръка, като един вид награда? А е толкова просто да изречеш тези две думички " Обичам те"... две малки думички, но пълни с толкова сила и енергия. Забележките, наставленията, упреците, нападките изместват похвалите, прегръдките, усмивките, които съдържат в себе си енергията на Любовта към децата ни. "Човек започва да уважава себе си, когато знае , че е истински обичан."(Пол Колман)

В крайна сметка децата са наши огледала, наши творения, част от нас. Няма причина да ги обвиняваме, обиждаме или наказваме за техните недостатъци или грешки. Защо ли? Защото те, децата, са наше отражение, гнева ни към тях е всъщност гняв към самите нас, към нашите недостатъци . Агресията към тях е агресия към самите нас. Удряйки децата си, удряме самите себе си.

Освен липсата на любвеобилност и нежност, твърде често родителите неосъзнато допускат да внушават негативни убеждения, страхове и предразсъдъци на децата си. Негативните мисли и страховете са сили еднакво мощни с Любовта.

Те изпълват цялото същество на човека и го подтикват да се чувства несигурен и безпомощен във всяка ситуация в собствения си живота. Негативизмът и страховете забавят развитието на децата ни и дори ги връщат назад. Внушавайки ги на децата си, родителите изпълват живота им само с отрицателна енергия, която влече още отрицателна енергия и след като се отрази в действителността около тях, се върне като бумеранг. Така всякакво развитие напред е абсолютно невъзможно и немислимо.

Мислейки единствено негативно, страховете обсебват въображението и чувствата ни и преставаме да мечтаем за наистина красивите и стойностни неща. На тяхно място се загнездват само нашите кошмари, които ни парализират и отнемат възможността на мечтите ни да се превърнат в реалност.

Затова позитивно мислещите родители, са изпълнени с Вяра към уменията и способностите на децата си и поощрявайки го с изрази като " Ще успееш ", Можеш да преодолееш този проблем "или" Ти прекрасно знаеш как да се справиш " , те канализират потоци от положителна енергия, която неизбежно води само до израстването на смели, уверени и психически здрави деца. Поради тази причина забраните и ограниченията, които поставяме на децата си би следвало да са сведени до минимум, защото те изграждат един несигурен , неуспешен и неспособен да взема самостоятелни решения човек.

Децата са най-разкошното нещо, което може да се случи на всеки човек. Затова обичайте се, показвайте любовта си и ги прегръщайте винаги , когато ви погледнат с малките си чисти очи.

Антоан Николов, Livenews

* Платена публикация