Как европейските медии оцеляват в дигиталната революция?

“Гардиън”

Макар и със закъснение, пресата на Стария континент търси начин да печели в интернет
Вестниците са в свободен полет към пропастта. Непрекъснато фалират издания. Текучеството в редакторския състав е, меко казано, смущаващо. Финансовите загуби се трупат. Дигиталните стратегии тепърва има да дават плод. Новите читатели са претенциозни, неверни и трудни за впечатляване.

Така е в англоезичния свят, а в континентална Европа е даже по-зле. На континента повечето традиционни медии се считат за поне няколко години назад от дигиталната революция, все още експериментират с платения достъп до интернет, тепърва прохождат в цифровите технологии и алтернативните начини на предаване на информация. Фалитът непрестанно дебне зад ъгъла, а съкращенията са ежеседмично събитие. Как е в Испания?
————
Испанските вестници никога не са се радвали на големите тиражи в други европейски страни, но сега продажбите са в тотален срив. “Ел Паис”, който през 2007 г. продаваше 400 000 броя на ден, сега има 267 000 среднодневен тираж. Приходите от реклама падат с 60%, когато кризата идва и все още са много далеч от възстановяване.

“През 2007 г. можехме да продадем една страница цветна реклама за 30 000 евро. Сега се радваме да вземем 5000″, казва Енрик Сиера, шеф на уеб съдържанието в барселонския “Ла Вангуардия”. Основният му конкурент – “Ел Периодико”, си търси нов собственик. “Ще ви го дадат за едно евро, ако вземете дълговете му”, казва Сиера.

Съкращенията са повсеместни. В левия “Ел Публико”, който закри хартиеното си издание и премина в интернет, бяха съкратени 134 от 160 души редакция. В АВС си отидоха 288 от 456 служители, в “Ел Паис” – 129, а от 1464 души, наети в трите медии от групата “Ел Мундо”, без работа останаха 400.

Миналия ноември “Ел Мундо” стана първият голям испански ежедневник, който въведе “платена стена”, по модела на “Ню Йорк таймс”. Твърди се, че тя е успешна – платените абонати са вече 29 000. Само че много от офертите са насочени към абонатите на хартиеното издание, които са изчезващ вид. “Ел Паис” имаше подобни намерения, но маркетингови проучвания установиха, че въвеждането на “платена стена” ще е самоубийство и плановете бяха изоставени. И двете издания имат огромни задължения.

“Потребителите са готови да платят повече, ако получават повече срещу това и ако съдържанието е от високо качество”, казва Пиетро Скот Джовани, шеф на италианската медийна група, която притежава “Ел Мундо”. Само че на всички им е пределно ясно, че предизвикателството в Испания е да накараш поне някой да плати за какво да е съдържание. “В Испания почти няма култура на плащане за нещо в интернет”, казва Начо Кардеро, главен редактор на онлайн изданието “Ел Конфиденсиал”.

“Ел Конфиденсиал” е един от няколко вестника, които съществуват само в интернет и се радват на успех, при това произвеждайки качествена журналистика. Изданието съществува от 2001 г., още от зората на дигиталната ера. Има 100 служители и миналата година излезе на печалба от 1 млн. евро, като всичките приходи идват от реклама. “Не сме свързани с голяма медийна група или политическа партия”, казва Кардеро. И добавя, че “испанската преса има проблем. Отдавна е загубила нюх за новината, защото непрекъснато се оглежда зад гърба си към кредиторите или към политическите покровители”. “Ел Конфиденсиал” е третият най-посещаван новинарски сайт в Испания след “Ел Паис” и “Ел Мундо”.

“Ел Публико” има злата участ да се появи през 2007 г. Още в началото се препъва в растящите дългове, докато накрая инвеститорът – “Медиапубли”, спира кранчето и “Ел Публико” продължава да съществува само в интернет. С 1.8 млн. читатели месечно, днес той е сред 10-те най-четени вестника в Испания. Освен това е най-новаторски настроеният от всички, с много видео и връзки с “Публико ТВ” на сайта си. Около 37% от читателите му го четат през “Фейсбук”, където има 600 000 приятели.

Заедно с eldiario.es, тези изцяло дигитални заглавия печелят от по-ниските разходи за издръжка в сравнение с традиционните медии. Недостатъците обаче са, че към този тип вестници все още има твърде големи предразсъдъци относно качеството. Затова и тези издания имат по-малко влияние от традиционните.

“Въпреки всичко обаче – казва Сиера – големите марки като “Гардиън”, “Ла Вангуардия”, “Монд” продължават да бъдат легитимен източник на информация в интернет. Младите хора не купуват вестници, но когато четат новини в интернет, отново посягат към сайтовете на големите традиционни издания, защото – може би подсъзнателно, им вярват повече.”
Трябват поне три източника на приходи – абонамент, реклама и допълнителните неща, които предлагате на читателите чрез електронна търговия, събития и пр., обяснява Исмаел Нафрия, шеф на дигиталните иновации в “Ла Вангуардия”. “Новините вече нямат стойност – добавя той. – Всеки вече знае това, което е в новините. Не е невъзможно хората да започнат да плащат, но никой няма да даде пари за нещо, което не си заслужава. А единственото, което продава, е качеството.”

Италия

Социалните мрежи не ни плашат

Марио Калабрези, главен редактор “Ла Стампа”, Торино
В последните години “Ла Стампа” събори стените между хартиеното издание и дигиталното, обедини двете редакции, въведе многопластова редакторска система и новаторска структура на редакцията от концентрични кръгове, което спомага да трансформираме новинарско съдържание от дигитално към хартиено издание и обратно.
Силно поощряваме употребата на социалните мрежи и проучваме нови формати на предаване на информация чрез текст, видео, фотография, интерактивни графики и др. Освен това сме избрали да търсим здравословно “заразяване” с различни професии – внасяме инженери и графични дизайнери в редакцията за по-близък контакт с редакторската колегия и за развиване на съвместни проекти.

Ползваме много читателски материали, като се стараем да ги интегрираме в нашата качествена журналистика. В социалните мрежи се опитваме да ангажираме повече читателите, като ги превърнем в главни участници в дебата за съдържанието. Това не ни плаши. Напротив, стимулиращо е и представлява директна конфронтация между основните субекти на дигиталната ера – “Гугъл”, “Фейсбук”, “Туитър” и останалите. Не ги приемаме за “конкуренция”, а за ключови посредници.

Как качествената журналистика да остане устойчива? Това е големият въпрос. Решили сме да оставим голяма част от статиите ни за свободен достъп в интернет, но задържаме най-добрите от тях, за да можем да предложим по-задълбочена и разработена информация на тези, които я искат. Около това първокласно съдържание изграждаме нещо като клубна структура, в която влизат най-преданите ни читатели. На тях предлагаме ексклузивни приложения, с които да разбират света. Вярваме обаче, че в случая няма един универсален бизнес модел. Все повече ще нараства нуждата да предлагаме качествена журналистика чрез много платформи в търсене на разнообразни източници на приходи.

22.07.2014 00:01 | Сега | стр. 14 |

Няма коментари:

Публикуване на коментар