Едно от оръжията на Новия световен ред

Безпрецедентните горещини, които връхлетяха Европа и Канада, върнаха дебата за глобалното затопляне и за отговорността на развитите държави за последиците от опустошителния парников ефект в резултат на зейващата все по-широко озонова дупка. Това безспорно са сериозни фактори, които допринасят за климатичните аномалии, на които сме свидетели тази година. Но ако се проследят природните катастрофи, които ни сполетяха през последните две години, се открояват някои странни явления, които не могат да се обяснят само с промяната на климата. Мистерията стана пълна, когато четири американски и един канадски щат останаха без ток в продължение на 29 часа и досега никой не поема отговорността да обяви причините за това.
 
Според професора по икономика от университета в Отава Майкъл Чусудовски тъкмо спирането на тока в Ню Йорк го навежда на мисълта, че в „природните явления от последните две години" могат да се открият някои закономерности, които говорят за опити за манипулиране на климата на Земята". Темата не е нова и такива опити бяха правени още по време на студената война и тогава както СССР, така и САЩ бяха доста напреднали в тази област като част от опитите за създаване на противоракетен щит за отбрана - програмата „Междузвездни войни". След разпадането на Съветската империя едната велика сила изостана твърде значително в тази област. 

В същото време САЩ възродиха старата си програма, като само малко я модифицираха и я кръстиха така, че съкращението й да звучи безобидно като готическа музика HAARP - почти като английската дума за арфа. HAARP е съкращение от High-frequency Active Aural и от чисто военна гледна точка този проект представлява оръжие за масово унищожение, защото е в състояние да предизвиква наводнения, суша, урагани и земетресения, чрез които да нарушава екологичното равновесие и природните условия в цели региони.
 
Макар да няма преки доказателства за използване на подобни методи за въздействие, любопитно е защо САЩ упорито отказват да подпишат международните споразумения за задължителни екологични мерки и избягват обсъждането на темата за „екологичното оръжие". САЩ категорично не признават задълженията си по Протокола от Киото от 1997 г., който задължава развитите страни да ограничат отделянето на въглероден двуокис в атмосферата. Дори нещо повече - те налагат дебата за климатичните изменения на планетата да се ограничава само в рамките на споровете за последствията от парниковия ефект и пълно табу върху дискусиите за „влиянието на военните технологии върху изменението на климата".
 
Климатът като оръжие

Световноизвестният учен д-р Розали Бертел потвърждава в статия във в. „Таймс" от 23 ноември 2000 г., че американски учени работят усилено върху създаването на методи за въздействие върху климатичните промени. Д-р Бертел твърди, че проектът НААRР включва разработка на начини за предизвикване на урагани и тайфуни или за отклоняване и пренасочване на водните изпарения в атмосферата с цел предизвикване на суша или наводнения в определени райони на планетата. За това Збигнев Бжежински пише още през 1970 г. в книгата си „Между две епохи": „Науката ще направи възможно лидерите на великите нации да разполагат с технически потенциал за водене на тайна война, в която ще е необходимо да участват само минимален брой агенти на силите за сигурност. Тези техники дават възможност за оказване на въздействие върху климата и тези промени да бъдат използвани за предизвикване на продължителни периоди на засушаване или бури."
 
Бившият офицер от френската армия Марк Филтерман говори конкретно за „климатична война" и развива тезата си в Intelligence Newsletter от 16 декември 1999 г. Той пише, че СССР и САЩ още в края на 80-те години са разработили ноу-хау за манипулиране на климатични изменения, Филтерман изброява няколко метода и посочва, че един от начините за постигане на подобен ефект е чрез използване на радиовълни. „Технологията позволява да се предизвикат атмосферни смущения чрез радари, използващи вълни с Изключително ниска честота Extremely Low Frequency(ELF).


Филтерман цитира извадки от учебен сценарий на US Air Force, съдържащ се в заключителния доклад АР 2025 Final Report на Военновъздушната академия на САЩ: „Американските въздушни сили настояват да разполагат със „свой собствен климат", чрез който да съдействат за постигане на преимущество при приятелски военни операции или за проваляне на подобни действия от страна на противника чрез използване на системи за ограничени климатични промени или за постигане на пълен контрол върху глобалните комуникации... Промените в климата предоставят много възможности и дават алтернативи за подчиняване или за нанасяне на пълно поражение на противника... Климатичните промени ще станат част от стратегията за национална сигурност на САЩ с възможности за приложение както във вътрешен, така и в международен план".
 
Гигантският космически нагревател 

Центърът за разработка на проекта НААRР е разположен върху площ от 100 000 кв. м в базата Гакуна в Аляска, на около 200 км източно от Анкъридж. Тя се обслужва съвместно от US Air Force и US Navy, макар че официално базата е под контрола на Изследователската лаборатория към Дирекцията за космически кораби на ВВС. Американският учен д-р Никълъс Бегич обяснява технологията за предизвикване на климатични промени чрез радиовълни с Изключително ниска честота. „НААRР разработва свръхмощна технология за излъчване на радиовълни, които преместват цели области от йоносферата (най-горния слой на атмосферата) чрез фокусиране на лъча и последващо загряване на тези области. В резултат на това към Земята се насочват електромагнитни вълни, които проникват навсякъде и пред които няма прегради - живи или мъртви." 

Никълъс Бегич твърди още, че учените от лабораториите в Гокома участват в „уникален експеримент в небето", който има за цел да открие нещо, което не е известно на земната наука, и то да стане основа за създаване на ново оръжие. 

Д-р Розали Бертел обявява проекта НААRР като технология за създаване на „гигантски нагревател, който предизвиква огромни смущения в йоносферата, създавайки не само дупки, но и дълги прорези в защитния слой, който предпазва Земята от смъртоносната космическа радиация".
 
Хронология на проекта НААRР
Проектът се базира основно върху патентовано от тексаския физик Бърнърд Ийстлунд откритие. През 1991 г. той получава US Patent № 5038664 за своето откритие „Ионосферен изследователски инструмент", който представлява „Метод за създаване на щит от релативистични елементарни частици на голяма височина над земната повърхност". Според патентното свидетелство Ийстлунд внесъл проекта си за патентоване още през 1985 г. По същото време патентното ведомство на САЩ вече било регистрирало подобна идея под № 4686605, която почти изцяло дублирала идеите на Ийстлунд. 

Този патент бил контролиран изцяло от компанията ARCO Power Technologies Incorporated (APTI) - дъщерна фирма на една от най-големите петролни компании в света Atlantic Richfield Company. По-късно АРТI става един от инициаторите на строителството на лабораториите за проекта НААRР в Гокома. През юни 1994 г. АRСО продава своята дъщерна фирма на компанията E-Systems -най-могъщата фирма за доставка на разузнавателни системи и оборудване в света, работеща почти изцяло за ЦРУ, Пентагона и фирми от военнопромишления комплекс. Близо $2 млрд. от бюджета на ЦРУ и Пентагона отиват за финансиране на доставки на E-Systems. 

Около $800 млн. отиват за т. нар. черни проекти (block projects-projects), които са свръхсекретни и за които дори и Конгресът не може да получи информация за какво се харчат тези пари от бюджета. В края на 1994 г. Е-Systems е закупена от Raytheon - най-големия доставчик на военно оборудване в света. Същата година започва и осъществяването на проекта НААRР, в основата на който залягат 12 патента, собственост на Raytheon. 

През 1995 г. Ийстлунд патентова още едно свое откритие, което нарича „Метод и апарат за изменение в регион от земната атмосфера, йоносфера или магнетосфера". Една година той остава с гриф „свръхсекретно" и за него не е информиран дори президентът. По същество откритието на Ийстлунд позволява да се създаде „ионосферен нагревател" чрез концентриране и фокусиране на радиовълни върху определена точка от йоносферата. Патентът на Ийстлунд описва как в йоносферата да бъде насочен радиосигнал със свръхниска честота от 1 до 3.6 МН2, чрез който да се „подгреят" електроните в най-горния слой на атмосферата. След това радиоантената се обръща така, че да съвпадне с линиите на магнитните полета в магнетосферата, и в играта се включват вълни с Изключително ниска честота ELF (в радиодиапазона). Те пришпорват горещите електрони нагоре към магнитното гърло на магнетосферата, където те остават затворени като в капан.
 
 
Целта е да се увеличи броят и плътността на горещите електрони и те да се превърнат в своеобразно огледало за отразяване на радиосигнали. Патентът на Ийстлунд позволява концентрация на мощност от един ват върху кубически сантиметър, докато всички останали патенти се изчерпват с приблизително една милионна от вата върху същото пространство. В резултат на това е възможно да се получи мощност от 3 млн. мегавата, които да бъдат използвани за различни военни и граждански цели. Ийстлунд признава, че е заимствал, или по-скоро е развил идеите на Николо Тесла за „електромагнитния резонанс", който би позволил да се разполови Земята на две. Тези идеи не били секретни и дори за тях са написани две подробни статии във в. New York Times от 1915 и 1940 г. 

На 22 септември 1940 г. 84-го-дишният Тесла изповядва пред кореспондент на вестника, че той е готов да предостави на американското правителство тайните на своята „теле-сила", с помощта на която би било възможно да се стопяват двигателите на самолетите на разстояние от 250 мили и която може да се превърне в нова „китайска стена", която да защити САЩ от всякакви атаки. „Новата тайнствена сила ще представлява лъчев сноп с диаметър една милионна част от кв. см и ще бъде генериран от специално построено за целта съоръжение с цена $2 млн." В броя си от 8 декември 1915 г. в. New York Times за първи път развива идеята на Тесла за създаването на „предавател за електрическа енергия, която може да се пренася на всякакво разстояние и да бъде в неограничено количество и да се използва за различни военни и мирни цели."
 
 
  Възможности на системата НААRР:
  • Става възможно подводната комуникационна система, основаваща се на Изключително ниските честоти (ELF), действаща в Мичигън и Уискънсин, да бъде заменена с нова и много по-компактна и революционна система.
  • По този начин ще стане възможно изцяло да бъдат блокирани комуникациите върху обширни райони на планетата, докато военните комуникации остават да действат гъвкаво и точно.
  • Ще позволи да се прониква дълбоко в недрата на Земята и да се регистрира с помощта на компютри дали се извършват ядрени опити в нарушение на договорите за неразпространение на ядреното оръжие.
  • Ще стане възможно много по-лесно да се извършват сондажи за търсене на петрол, газ, природни залежи върху огромни територии.
  • Ще даде възможност на радарите да откриват всякакви нисколетящи тела като ракетите „Круз" или самолетите „Стелт" и ще обезсмисли напълно технологиите за избягване на радарите.
Съществуват и допълнителни приложения на технологията НААRР, които все още остават скрити в документите на Пентагона. Основателят на движението „Не на НААRР" Клеър Зикър формулира много образно същността на този проект: „Военните просто ще шутират от воле йоносферата и след това ще гледат какво ще се получи." 

Източник: temanews.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар