"Слънчев бряг" не е само курорт, тъжната истина

Младите днес обичат да ходят в "Слънчев бряг", там стават най-големите купони лятно време. За по-старите хора обаче "Слънчев бряг" не е само място за забавление и безкраен алкохолен празник.

Защото хората помнят. Хората си спомнят за лагера край Ловеч - "Слънчев бряг", не този приятен ученически лагер през лятото, а нещо съвсем друго. Нещо страшно и злокобно.

Лагерът на смъртта „Слънчев бряг” край Ловеч е създаден от комунистите след 1944 г. В лагера садизмът на ловешките палачи и до днес стряска сънищата на малцината останали живи.

Началото

Законовото начало на съществуването на лагерите след 9-ти септември 1944 г. е поставено с приемането на Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица още през декември 1944 г. Наредбата-закон обявява за „политически опасни лица“ хора, застрашаващи „държавния ред и сигурност”. Според този закон политически опасните лица ще се въдворяват в концлагерите за известен срок по заповед на министъра на вътрешните работи след доклад на директора на милицията. Любопитен факт, е че законът е приет с подписите на бъдещите му жертви – земеделци, социалисти, звенари, независими интелектуалци и др.

Началото на лагера край Ловеч е дадено през септември 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП на тайно заседание взема решение за създаването на концлагер до каменната кариера край Ловеч. 166 души от току-що закритото и разформировано Трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене, както за благозвучие наричат лагера в Белене, са преместени в няколко изоставени бараки край Ловеч. Тук издевателствата и убийствата без съд и присъда се превръщат във всекидневие, каквото може да бъде преживяно единствено в създадената от Сталин система на трудови лагери (ГУЛАГ -  Главно управление на изправително-трудови лагери).

Спомени

Ето част от спомените на бившия затворник Кольо Колев, публикувани в интернет: Условията на труд бяха нечовешки. Жените живееха в другото крило на лагера. Работеха заедно с нас същата работа. И тях ги биеха постоянно. Гавреха се, завираха им неща, където не трябва. Вечер някои ги водеха до бъчвите с вода, Ръжгева или Куна им поливаха да се измият от кръста надолу и ги вкарваха в канцелариите. Изнасилваха ги постоянно, те не смееха да протестират. Защото иначе ги чакаше смърт. Беше много страшно.

Ръцете ни бяха кървящи рани. Товарехме камъните с голи ръце. Вечер спяхме като застреляни. Мнозина стенеха от болки. Понякога някой викаше, че минава змия или смок - по скалите ги има много, а в спалното дъските са през пръст разстояние. Ходехме по нужда в една кофа, но най-непоносима бе миризмата на гной и пот. Сутрин миришеше на мърша.През лятото беше непоносимо горещо. Камъните се нагряваха, ако счупиш яйце към обяд, пече се за 5 минути. Есента скалите изстиваха и сутрин беше много студено, но само докато стигнем кариерата. Работехме сутрин от 6 до тъмно. Не усещахме студа, защото бяхме потни дори през най-големите студове през зимата.

Ръководителят

Ръководител на лагера Слънчев бряг е бил Мирчо Спасов, заместник вътрешен министър в НРБ. Като един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена.

Мирчо Спасов

През 1990, за извършените зверства край лагера в Ловеч, Спасов е изключен от БСП, а тогавашният президент Петър Младенов му отнема генералското звание . Срещу Спасов и ръководството на лагера в Ловеч е повдигнато разследване, от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Спасов прави самопризнания, като оправдава действията си с копиране на опита на съветските другари. На 8 юни 1993 е даден ход на делото, на когато лично Иван Татарчев пледира за смъртни присъди. Спасов умира един месец след началото на делото, в дома си, където е под домашен арест.

Закриването

През март 1963 г. до Тодор Живков стигат сигнали, заобиколи пряко отговарящия Мирчо Спасов, за нечовешките условия в концлагера. Създава се недоволство в партийните среди от дейността на Държавна сигурност в Ловеч и лагерът бързо е закрит, но при пълна секретност. Виновните са наказани с мъмрене по партийна линия.

Делото

Секретното съдебно дело за лагерите по време на комунизма се проведе през 1990 г. – 1993 г. и  приключи по давност на престъпленията през 2006 г. Приключи без последствия за виновниците,  повечето от които вече не бяха живи.

Осъдени няма, но през лагера на смъртта край Ловеч са преминали 1 501 души, най-малко 155 от тях са намерили смъртта си там.

Едно неизпълнено искане

Поклонението

Да се възстанови в автентичен вид т.нар. Лагер на смъртта “Слънчев бряг” край Ловеч, след което реконструираният концлагер да заработи като музей, поискаха преди години от Независимото дружество за защита на правата на човека. Целта бе да бъде увековечена античовешката политика на комунистическата власт. Това искане обаче остана глас в пустиня.
В края на 90-те години на 20 в. историкът писател Иван Минков опита неуспешно да го превърне в гигантска сцена, на която всяка година да се играят спектакли по текст от неговата книга за лагера - "Слънчев бряг" и по спомени на бивши лагеристи.

В крайна сметка и до днес се почитат жертвите на лагера., което показва, че хората помнят.

Николай Георгиев