По закон първата трябва да гони чуждите шпиони, втората – да шпионира коварните съседи, третата – да пази от терористи родната номенклатура.
Същият закон повелява, че ДАНС е на правителството, директорът на НСО е подчинен на президента, а НРС е изцяло лична собственост на държавния глава. И от птичи поглед се вижда – Плевнелиев е господар на гавазите на елита и на задграничните ченгета. Поради което Тройната коалиция реши да му подреже крилата, по-точно – да му отнеме със законови промени НСО и НРС.
Уязвен от предстоящото орязване на президентските пълномощия, Плевнелиев заяви, че не е информиран от управляващите за законите, които те разработват.
Видимо засегнат, той нервно отбеляза, че никой не се е сетил да го попита какво мислят в президентството по въпроса. „Чувам, че ще ми отнемат конституционни права, че ще ми отнемат права, зададени по закони и се питам – а някой ще се сети ли да съгласува с държавния глава тези закони и на коя фаза“, проплака той пред журналисти и попита дали това отново ще става в последния момент, и то под масата.
Жалейки за безметежните времена при управлението на ГЕРБ, Плевнелиев припомни постигнатия през 2012 година консенсус на Консултативния съвет за национална сигурност по пакета закони в сектор „Сигурност“ и апелира за връщане към договореното тогава между политическите сили.
Отговаряйки на въпрос за предстоящото отнемане на негови правомощия, Плевнелиев заяви: „Българската конституция, която ни спаси неведнъж в тежки моменти за нацията, е постигнала добър баланс – не едната власт да се качи на главата на другите две, а баланс между властите, което е част от демократичното устройство”. Слушам тези брътвежи и се питам: какво всъщност иска държавният глава? Наистина ли си въобразява, че БСП и ДПС ще му позволят да дърпа конците в тайните служби, както това бе при ГЕРБ? Още повече, че тези дни парламентът се готви да редактира както Закона за националната сигурност, така и законите за НСО, военното и цивилното разузнаване.
Как започна тихата война на Орешарски с президента?
В края на миналата година, по нареждане на вътрешния министър, заместникът му Васил Маринов внесе в парламента Закон за националната сигурност, ревизиращ приетия на 25 януари 2013 г. пакет от законопроекти за НСО и НРС. В последните дни от управлението си Борисов и Цветанов пробутаха в Народното събрание решение за създаване на Държавна агенция “Разузнаване“ и проект за Закон за военното разузнаване.
Целта на герберите бе прозрачна – НРС да се превърне в подчинена на правителството агенция с девоенизирани служители, а НСО да остане под командването на Плевнелиев. Герберските законотворци предвиждаха президентът да има последна дума при назначаването на шпионските генерали. Ала месец по-късно протестиращите изметоха ГЕРБ и приетите на първо четене закони отлетяха в небитието.
Спазвайки порочната традиция всяка власт да стартира реформи по свой вкус, новите господари на България решиха да обърнат с главата надолу националната сигурност.
Според закона на Цветлин Йовчев скоро ще се роди „шапка“ на шпионските централи с претенциозното име „Борд на разузнавателната общност“. Въпросният борд ще координира дейността на спецслужбите, тъй като те се нуждаели от пряк правителствен надзор. Така щяло да се избегне дублиране на разработките на цивилното и военното разузнаване… Чета мотивите за поредната шпионска реформа и се убеждавам, че държавата се управлява на принципа „проба-грешка“.
За сравнение – в САЩ цивилното разузнаване е в ЦРУ и не съгласува работата си с армейските разузнавачи към Пентагона. Дори военноморските и военновъздушните сили на Щатите имат свои разузнавателни управления. Вярно, мащабите на САЩ и България са несравними, но принципите на управление на шпионските ведомства в натовските държави е универсален. Основното в него е състезателният принцип между разузнаванията, който е полезен и с нещо друго – отделните канали за информация към ЦРУ и Пентагона не позволяват да се вземе генерално погрешно решение, което е възможно при сливане на двете централи или при подчиняването им на един щаб.
В тайния борд на Орешарски се планират и отдели за координация и анализ,
тоест ще се формира административна структура с нови щатни бройки, естествено заети от кадри на управляващите. Бордът на разузнателната общност ще е част от Съвета по сигурността към Министерския съвет и т.н, и т.н.
Да обобщим изнесеното дотук – освен готвения Борд на разузнавателната общност, отдавна имаме още два съвета по сигурността, които са към президента и правителството. Но обзетият от шпиономания кабинет се кани да създаде и четвърта шпионска структура – Национален център по сигурността, който ще е подчинен на премиера и ще подпомага работата на Борда.
Той ще получава и обработва политическа, икономическа, военна и полицейска информация от открити източници, разузнавателни сведения и дипломатически канали и ще осъществява „постоянен мониторинг на средата за сигурност, анализ на информацията и ситуационна картина на обстановката в реално време“…
Само не се уточнява: какъв е тогава смисълът от съществуването на НРС и ДАНС, вършещи абсолютно същата работа?
За да е още по-видим управленческият идиотизъм, планира се изграждане и на одитна служба към Инспектората на Министерския съвет, контролираща парите за разузнаване и контраразузнаване. С две думи – поредно безумие! Към сегашните тайни служби, гълтащи десетки милиони от държавния бюджет, ще се добавят нови паразитни структури, дублиращи ДАНС, НСО и НРС, където и без това ефективността от работата е плачевна.
Ако Народното събрание приеме въпросните закони и подари на кабинета тоталния контрол върху разузнавателната и контраразузнавателната общност, чака ни безумно пилеене на народни пари.
Но ако някой е останал с впечатлението, че лобирам за запазване на президентските пълномощия в националната сигурност, той дълбоко греши. Аз лобирам за финансово пестеливи, но ефективни в административно отношение решения, които ще направят държавата ни по-сигурно място за живеене.
Управляващите идват и си отиват, ала държавата остава. Или поне така изглежда.
noligarh.com
*Заглавието е на редакцията
Няма коментари:
Публикуване на коментар