Смешна и жалка бе днес картината пред Народното събрание. Бяха се събрали няколко десетки хора, които не знаеха, какво искат и от кого го искат. Е, няма как да привлечеш хората към нещо, което не можеш дори да формулираш, а камо ли да тръгнеш да убеждаваш хората, че въпросното "нещо" е по-полезно за България.
Някакъв младеж на протеста правеше опити да разяснява, че всяко едно правителство би било по-добро от сегашното. Драги младежо, ако новото правителство е същото като старото, то какво правим или дотам не си стигнал да мислиш.
След като видяха, че шумно рекламираната им акция, днес се провали, то неясните организатори на протестната инициатива се скриха и побързаха да обявят, че щурмуването на парламента се отлага за първия работен ден на депутатите - 15 януари. Досега може би организаторите не са знаели кога депутатите ще почнат да заседават и изведнъж се сетиха, че трябва да отложат инициативата си.
Истината е, че огромната част от хората не вярват в честността на тези протести, не виждат реални искания и алтернатива в тях. Затова все по-малобройни стават групите, които викат - оставка.
Безумно е да се правят аналогии с недоволството по времето на управлението на Жан Виденов. Тогава имаше ясна и силна опозиция. През 1997 година хората излизаха по улиците, защото искаха България да е част от НАТО и ЕС, да има добре развита пазарна икономика и по-голяма свобода на словото.
Сега вече всички тези неща са факт, няма как да се повтори историята. Протестърите обаче правят напъни, да викат на помощ историята, но й тя няма да им помогне. Няма да им помогне, защото ситуацията е различна, целите, възможностите са съвсем други.
Ако сега нямаше Фейсбук, многобройни интернет сайтове и телевизии, то нямаше и да разберем за днешния протест. Сегашните протестиращи си помпат самочувствието като пускат снимки в социалната мрежа, като се видят в някой сайт, а направо ликуват, ако попаднат в ефира на телевизия. Протестиращите по времето на Виденов не се интересуваха от подобни неща, защото тогава народното недоволство бе масово и истинско.
Крайно време е някои хора у нас да разберат, че ако едно нещо се проточи прекалено дълго и в него няма промяна, то е обречено да умре. Недоволните не го разбраха и сами убиха своя протест.
Николай Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар