Днешният футбол е безкрайно далеч от нивото през средата на 90-те години. Истината е, че ако Меси бе на световното в САЩ 94, щеше само да изгледа головете на Стоичков и Наско Сираков във вратата на Аржентина. Тогава при „гаучосите“ играеха Марадона (той не взе участие в мача с България), Батистута и Каниджа.
Какъв Меси по това време? Ако тогава той играеше, изобщо нямаше да е сред националите. Няма какво да се лъжем, сега конкуренцията в световния футбол е доста по-малка, отколкото през средата на 90-те години. Тогава го нямаше Кристиано Роналдо, който по времето на ерата на Стоичков и Баджо, щеше да е ходеш манекен. Батистута не прощаваше пред вратата, и ако сега играеше, а не през 90-те години щеше да вземе „Златна“ топка.
Не случайно великият Роберто Баджо не иска да се занимава със сегашния футбол. Легендата на „Скуадра адзура“ не иска да участва в пошло порно, където масово се върти „черно тото“. За най-скъпия футболист Гарет Бейл пък изобщо няма и не трябва да се говори, защото той е предимно медиен, а не футболен продукт.
Къде забравихте Бебето и Ромарио? Всеки пише за Меси и Кристиано Ронално, да актуални са, но трябва да уважаваме легендите от средата на 90-те години. Трябва да се има предвид, че многото пари във футбола развиха предимно „черното“ тото, а не игровите качества на футболистите.
Ако „Скуадрата“ с Роберто Баджо, Костакурта, Малдини, Барези, Палиука се върне, няма да има световно, на което да не станат шампиони. Е, да през 94-та не станаха, а станаха през 2006 г., без тези играчи, но именно, защото я нямаше Бразилия на Дунга, Бебето, Ромарио, Тафарел. Нямаше го и Стоичков, а Меси има какво да учи от Ицо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар