Не знам как трябва да е, ама така не трябва да е! Много емоции, много надежди, а накрая едно голямо нищо и връщане на старите позиции. България финишира четвърта в група "В" и то само благодарение на факта, че Армения не спечели гостуването си на Италия.
Да, има прогрес спрямо предишните мачове на националния отбор за квалификации за европейско и световно. Върна се публиката на стадиона, но само това не стига. Отборът играе на мускули и нищо повече. Няма тактика, няма стратегия, а това се видя със страшна сила именно в мача с Чехия. Да, трябваше да се рискува, но все пак и малко мисъл да се вкара.
Решителните мачове с Армения и Чехия ни показаха колко далеч сме от средното ниво на европейския футбол.
Да, няма играчи като Стоичков, Сираков, самия Любо Пенев, Костадинов, които могат да ти решат мача. Нямаме футболисти като Лечков, Балъков, Боримиров, които могат да ти направят играта. Нямаме и защитници от класата на Трифон Иванов и Петър Хубчев и стабилен вратар от нивото на Боби Михайлов. Тези футболисти ще ни липсват още дълги години, но все още не се вижда светлина в тунела. А това е най-лошото.
Нямаме визия, за това как трябва да се случват нещата, а това е работа на Любо Пенев, който не успя да я свърши и затова трябва да си ходи. През 90-ти години изобщо не се съобразявахме с отбори от нивото на Армения, а сега с тях мача се смята за финал. Трябва да дойде треньор, който да налага тактика и стил на игра, а не само да разчита на надъхване на играчите, което в съвременния футбол е крайно недостатъчно. Май е време за нов чуждестранен треньор начело на националите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар