Тихомир Стойчев
Народното събрание си избра кандидата за председател на ДАНС Д. Пеевски и започна нечувана атака по мандатоносителката БСП, по власти и институции.
Светкавично тридесет и пет знакови общественици подсилиха огъня.
Министър- председателят Орешарски и лидерът на БСП лично понесоха ударите и им се наложи дълго да се обясняват. Сам по себе си този акт наложи усещането, че новото правителство не е готово не само с програма, но и с кадри, а опозицията и обществото получиха аргументи.
Неутихнали плющящите плесници по първите мъже в държавата последва серия от нови зам. министри.
И нов рекорд.
Заместник- вътрешният министър Иван Иванов престоя часове.
Този път добър бушон се оказа знаковият политик от БСП, Димитър Дъбов: младежът познавал лично, след като се оттеглил от поста в ОС на БСП в Шумен той застанал на мястото му. Станал и депутат.
Да, действително работил за знаковата групировка СИК, но още преди да запише висшето си образование и то след като бил избран с конкурс.
Няма как да не бъдем убедени, че точно СИК и точно в ония години са изпреварили държавата, та да назначават в областните си офиси хора с конкурс.
И още по- фрапиращо изказване направи Дъбов- ами като СИК са лоши, защо търпяхте съдружник в СИК, какъвто е Бойко Борисов да става главен секретар на МВР, кмет и след това министър- председател. И запита защо никой не бил реагирал.
Наглостта на политиците, които отдавна мислят българските граждани за вечни техни длъжници и абдали оотново удари тавана.
Или смятат, че другите сме с тяхната услужлива памет.
Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев не пропусна да се дистанцира, с което последва нов удар по Станишев и Орешарски: Аз този заместник не съм го предлагал и искал.
Между редовете изплува и още един заместник министър, този път с фамилия Киров, племенник на доскорошния началник на разузнаването ген. Кирчо Киров и син на дългогодишния член на БСП ръководството Володя Киров.
Младежът толкова бил подготвен, че плонжовете в негова защита успяха този път да надхвърлят границите на България и да ни въвлекат в европейски скандал.
Междувременно президентът Плевнелиев опита плаха намеса и свикване на КСНС с плачевен резултат. Политиците не пропуснаха да си изиграят поредния театър.
Не изостана и премиерът Орешарски, който му организираха помитаща среща с неправителствени организации, повечето известни вечни клиенти на властта.
Парламентът се очертава за дълго да се разкъсва между принудителни блокади, патологични изблици на непроверени от психиатър депутати и вечно треперене за наличие на кворум за откриване на поредното заседание.
Партиите във властта обещават с поведението си на всяка цена да пазят, доколкото могат, получената власт.
Опозицията пък видимо за дълго ще се грижи със самозащита, опазване на заграбеното и изчакване на по- добри времена.
Така се очертаваше една продължителна властова криза, в която властта за пореден път се надява засягащите я конфликти сами да се разрешат.
Последва вече окончателен удар, пращащ в застрашителен за изхода на мача нокдаун правителството.
Бившият директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров осъмна с обвинение за присвояване на служебни пари с впечатляващ размер около 5 млн. лева.
Човекът отрича засега, като сочи, че е политическа жертва.
Като си познаваме съдебната власт, може и двете версии никога да не бъдат доказани.
Всичко ставащо обаче има своите корени.
Видимо и с просто око е, че докато основно две партии се пържат във властта, трети играчи разпределят пресъхващите национални ресурси.
Горе описаното подкрепя конспиративни теории, сочещи, че има власт в сянка, която решава вместо легитимната.
Няма как това да не е така.
Нашият народ има една поговорка: „Царят дава, пъдарят не дава”.
Но как да разберем сега кой е цяр и кой пъдар.
Едва ли по длъжностните характеристики.
Щеше ли иначе наистина Бойко Борисов да бъде нахално натрапен на българите във всевъзможни властови качества.
Щеше ли той ежедневно и мъчително да мачка тогавашния министър на вътрешните работи;
Щеше ли предложеният от премиер и мандатоносител кандидат за председател на една, пък била и ДАНС, да не успее да заеме поста;
Щеше ли в списъка на заместник министри да попадат нови и нови калинки, при условие, че двете основни партии във властта имаха дълъг период в опозиция, който явно са използвали за всичко друго, но не и за политическа и кадрова работа.
Та на въпроса- защо за едни може, а за други не.
Това, което искат по право министър председател и мандатоносител не могат, а други обратно.
Дори да не бъде доказана вината на ген. Киров, той вече плаща тежка цена.
Неуспелите кандидатури ще се окажат използвани и захвърлени.
Единствената структура, която видимо скритата власт обгрижва и се сношава през годините е българското контраразузнаване, наричано по рано НСС, днес ДАНС.
С вливането на ГДБОП в ДАНС тя окончателно става опасно всесилна. Твърдението е лесно доказуемо, особено като се видят резултатите, или по- скоро липсата на такива, от работата на различните постоянни и временни парламентарни комисии.
И за да е сигурно всичко, МВР си получи за министър Цветлин Йовчев.
Или обратното- някой му подари (и) МВР.
Видимо това е човекът, за който всички се грижат да получава все повече власт и все по- малко отговорности- министър, вицепремиер, председател на комисия и т.н.
Да видим в бъдеще.
МВР без ГДБОП формално остава структура, която няма в какво да сбърка в рутинната си работа. Следователно и за който и да е негов министър никак няма да е трудно да бере само добрите плодове от престоя си.
Йовчев принадлежи към кръг, който от 1993 г. упорито пълзи и обхваща властта, показва злокобни жизненост, вътрешна сплотеност и лоялност.
Същевременно вицепремиерът стои достатъчно високо в йерархията на държавата и ще владее всички тайни на държавата
Разбирай скритата власт.
Той самият призова вече да го съдим само и единствено по това, което прави.
А защо не и по това, което е правил?
Когато министър председателят Орешарски беше зашлевен публично, че е подписал назначаването на горните заместник- министри, Йовчев е получил правото си да кадрува.
Управляваната институционалната памет подкрепя безнаказаността.
Членовете на фамилия Драшкови отшумяха на тихо, но охолно място.
Подписът на кметът Борисов е фалшив?!
Всички членове на ръководните екипи на НСС и ДАНС от клана са щастливо устроени и спасени от правосъдието.
Ето и още едно доказателство, пък да каже който трябва.
Ако ще и безнаказания Йовчев, назначил за секретар на кабинета в МВР един от същият свой стар екип.
Някога доведен от провинцията въпреки тежките му служебни простъпки.
Много тайни се крият днес(ако не са манипулирани) в преписка, открита по заповед З- 395/24.02.2009 г.
Изпълнението е възложено на Дирекция „Вътрешна сигурност” в ДАНС, като обхваща работата на ръководни служители в Агенцията. Отразени са проследявания в Регионалните управления за сигурност(РУС) Пазарджик, Бургас и Хасково, ГКПП –та Малко Търново и Калотина, както и други поделения.
Констатирани са груби нарушения на служебната дисциплина, злоупотреба и използване на служебно положение и др.
Още първите дни на проверка става ясно, че се касае за присвояване на крупни парични суми в условия на предварителен сговор от секретните фондове на службата.
Иван Драшков, Цветлин Йовчев и някои други служители подават оставки с благовиден предлог.
България влиза в предизборна ситуация и подобни кадри са винаги ценни!
С идването на ГЕРБ подалите оставки са върнати на ръководни длъжности.
Реваншизмът изхвърля на улиците всички участвали в проверката.
Първият председател на ДАНС Петко Сертов удобно мълчи. Или разказва спомени от Франция.
Прокуратурата също.
Днес Цветлин Йовчев е вътрешен министър от квотата на БСП, а единият от проверяваните, Георги Великов, е назначен лично от него за началник на кабинета му.
Кой е цар и кой пъдар в държавата?
Кой дава и кой не дава?
Имаме ли служби за национална сигурност?
Или и те са за лична употреба?
Въпроси за сега без отговор.
А от отговорите на такива въпроси зависи оцеляването.
http://naaf.from-bulgaria.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар