Добре дошли в българския Дамаск!

Свободният режим, на който се радват обитателите на транзитния център до село Пъстрогор превръща улиците на Свиленград в декор пълен с гъмжащи колони от араби, кюрди и африканци. Градът  на моменти е близък до визия със сирийската столица Дамаск – пъстра палитра от всякакви етноси и реч – турски, арабски, кюрдски, иврит, английски, а и да не забравим за гръцкия.

Никой не казва нищо, всеки е толерантен към другия, към различния, само дето от време на време група от загорели мургави младежи се впускат в неволни, но досадни преследвания на местни девойки. Родителите на малките тийнейджъри въобще имат ли представа на какви унижения са подложени децата им.

Сигнали за окупация на компютрите има и от общинската библиотека, където все пак Иван Чончев е въдворил ред – всеки има право на 1 час интерент, след това стои извън залата или на стол до друг свой приятел от Близкия Изток и Африка.

Най-добре са таксиметровите водачи на МПС, тук филията е намазана и от двете страни. Между 6 и 10 лева е пренасянето на тумба от 4 или 5 араби, решили да опитат от свободата на ЕС, а не от режима на Башар Асад, който за тях е злодей, но за други милиони сирийци Асад си остава значима фигура, без която приятелската доскоро Сирия ще се превърна във втори Ирак или втори Египет.

Раздуханият от Саудитска Арабия и Израел конфликт има една цел – да се прекара тръбата на шейховете от Арабския полуостров до пристанищата в Сирия и Турция. По-лесно и евтино е да превозваш нефт или да получаваш газ, ако си на около 1000 километра от най-близката европейска столица.

Все пак е удачно да се върнем до българската граница, там eжедневно четем за нелегални групи от араби и какви ли не племена, населяващи Кюрдистан, Ирак, Сирия, Палестина, Египет, та даже и от Сомалия. Със сигурност присъствието им ще става все по-осезаемо, а енергията им може да се насочи в различни посоки.

Вярно е, както казват таксиметровите шофьори, има работа, но интернета в момента помпа още нелегална паплач към страната ни. Тук било чудесно, имали жилище, храна, дневни пари, а местните били дружелюбни, каквато е масовата реклама на Свиленград, създавана от временните пребиваващи до познатото ни общежитие, което е център в очите на ЕС.
Не е трудно да се пресметне, че от една близо 26-хилядна община имаме 1200 мюсюлмани, което прави около 5,3% от всички ни. Тук включваме част от персонала на игралните зали, хотелите, транспортните фирми, РР гостите и онези идващи от Близкия изток. Между другото, кафенетата в града вече са пълни с нашите приятели, които се водят врагове на “лошия” Башар Асад.

Тази нощ още 10 палестинци станаха част от красивото присъствие на араби и бунтовници. Може би става дума за план на някои служби, които искат и вече превръщат Свиленград в буферна зона, оформена за да пази ЕС от вълната, която вече моряците, каквито сме ние, забелязваме.

Велко Велев, 7plus7.net