Произведено в Пловдив

В Пловдив знаят как се прави футбол. Имат си шампиони, имат си легенди, имат си и дерби. Поредното е след 3 дни, а под тепетата вече никой не говори за Челси и Юнайтед. Идва мачът на мачовете.

Какво точно означава за Локо и Ботев този мач? Примерите са много, а последните само доказват правилото, че когато се играе дербито на Пловдив, логиката си взима почивен ден. В последния мач между двата отбора клетият Ботев на Димитър Христолов успя да бие Локо с групичка италиански туристи, които правеха всичко друго в Пловдив, но не и да играят футбол.

Същото важи за мустакатия специалист Енрико Пичони, който с един мач успя да запише името си във фолклора на жълто-черната агитка. Точно пет години по-рано пак Ботев беше по-слаб, даже изпадна. Няколко кръга преди края на сезона обаче жълто-черните имаха възможност да спрат Локо Пд за титлата. След много лежане и чистене на топката мачът свърши 0:0, а Лилчо Арсов пробва да бутне телената ограда от кеф. Ботев празнуваше все едно е шампион. Малка подробност е, че в последствие Локо взе титлата, а със загубените 2 т. Ботев изпадна.

Е, като е дерби, да е дерби. През 2003 г. Ботев и Локо трябваше да играят навръх 24 май. Дъждът обаче наводни терена, мачът беше отложен, а в Пловдив бе обявено военно положение. Дори боят по улицата обаче не помрачи големия мач. На другия ден попадналите в болницата и затвора си искаха правата, искаха си телевизор, за да гледат големия мач. Локо обърна Ботев с два гола в края и до следващото дерби Пловдив беше черно-бял. Тук сравненията с Левски – ЦСКА са излишни. Онова е дербито на България, друг е въпросът на кого му пука за този мач. А Локо – Ботев е произведено в Пловдив. Не се опитвайте да го разберете.

Атанас Димитров