Един текст, който всеки трябва да прочете

Бившият премиер Жан Виденов проговори в предаването "Всяка неделя". Държавникът станал символ на кризата направи обширна рестроспекция за най-бурните години на прехода, както и анализ на едни от най-ключовите политически фигури. Пред тв. водещия Кеворк Кеворкян той разкри своята истина за слабостите в БСП, за лидера Сергей Станишев, за избора на Георги Първанов, довел до края на политическите надежди, както и версията си за убийството на Андрей Луканов.

За демагогията и дебелоочието на "Позитано"

През онези години имаше много заблуди, крайности и агресия, но сега демагогията и дебелоочието са повече, обяви ексминистър-председателят Жан Виденов. Демагогията е в претендирането за лидерство на левицата. Пример: да въведеш плоския данък и да се кандидатираш за лидер, а дебелоочието да провалиш преговорите с руснаците и да обвиняваш за това следващите.

Симпатизантите на БСП са обезверени, тласка ги инерцията, отговори Виденов на въпроса на Кеворк Кеворкян защо червеният електорат пъпли след рокера Станишев. Нестабилността тръгна от моята бивша партия, те нямаха право да ми откажат навремето подкрепа, смята още бившият премиер.

Имаше готов сценарий да остана председател на БСП, а някой послушник да е премиер. Сценаристите може би си правеха сметка втори път да стана изкупителна жертва, която щеше да ми дойде много, признава Виденов. Иван Костов доста рискува, коментира наследника си на премиерския пост Виденов. Според него от "Позитано" 20 са поискали от Костов да не ги пипа и той се съгласил. Нямаше обаче за какво, посочи Виденов.

"Позитано" измени на идеите си и на начина, по който хората ги разбират, измени на защитата на малкия човек в полза на големия, страдащ от чувство за безнаказаност. Така е и при европейската левица, затова тя е в упадък. В България не само БСП е политически инструмент, и други бяха създадени и резултатът е същият, коментира още Виденов, който не успял да се пригоди към системата.

Партийната аристокрация е една от най-уродливите черти на българското общество, продължи той.

За Жан Виденовата зима, станала символ на кризата

Един милиард долара трябваха на България, за да се справи с кризата през 1996 г., но никой не й ги даде, обяви Виденов. България имаше огромен финансов ресурс в чужбина, след 1989 г. тези пари останаха без контрол. Ако това наричате "червени куфарчета" - да, те отидоха в нечии ръце, признава Жан Виденов. Грешните макроиномически решения от началото на 90-те години е водоразделът на забогатяването. Всички важни решения за България се взеха през пролетта на 90-те години - за мораториума върху външния дълг, плаващия курс на лева и пр. Оттам дойде опустошение и липса на растеж. Многобройните банки и кредитната експанзия са плод на онези решения, коментира Виденов. Тодор Вълчев бил послушна маша на икономистите около Луканов, анализира бившият държавник. С малко подкрепа и външнополитическа стабилност можеха да се избегнат проблемите.

За червените куфарчета с долари и убийството на Андрей Луканов

Андрей Луканов не беше алчен за пари, но беше много алчен за власт, каза по повод убийството на бившия червен премиер Виденов. Беше смел, но много безотговорен, първо взимаше решения, после мислеше как ще ги мотивира, каза още бившият премиер за Луканов. Въпреки, че бяхме противници в партията обаче се разбирахме по свой си начин. Бяхме противници, но нямахме тайни. Аз съм от същия професионален кръг. Той имаше склонност да участва в големи, рисковани игри, някоя от тях го е убила, каза Виденов.

2000 година и краят на политическите надежди

Политически надежди загубих през 2000 г., когато се съюзихме с най-олигархичната партия ДПС, спечелихме изборите с неподходящ президент и обявихме това за успех. "Сърцето на Георги Първанов никога не е било на "Позитано". Когато симпатизантите ни и нацията повярваха в изборната победа, аз вдигнах ръце, разказа Виденов за оттеглянето си от политиката. На въпрос простил ли е на Николай Добрев Виденов отговори: Не! Той се уплаши и след това предаде. Имало готов сценарий някой послушник да е премиер, но сам той не се съгласил втори път да стане изкупителна жертва. Имаше договорка тогава, Костов доста рискува, защото резултатите от икономическата криза бяха неясни, той доста рискува, но моите хора от "Позитано" искаха от него гаранции, че няма да ги пипне. Получиха ги, разкри Виденов и увери, че по негово време договорки не били правени.

За Тодор Живков

С Тодор Живков се видях два дни преди да влезе в болницата, където и почина. Но не си спомням да ми е казал нещо важно. През цялото време мислех, че е пътник за оня свят и в такива ситуации спомените се размиват, обясни Виденов.

trud.bg