ГЕРБ се срина

След едногодишен период на относителна стабилност, доверието към правителството търпи сериозна криза, показват резултатите от изследването на Агенция Алфа Рисърч . Септемврийското проучване регистрира както спад в твърдите му привърженици (от 22% на 18%), така и рязко покачване на недоволството от водената политика.

12% ръст в негативните нагласи към настоящия кабинет само за едно тримесечие, Алфа Рисърч не е регистрирала до този момент.
Регистрирани са значими промени на обществените нагласи в поне пет основни за управляващото мнозинство направления.

При избори сега:
ГЕРБ - 21,4
БСП - 16,1
Кунева - 6,4
ДПС - 5
СДС - 2
Атака - 1,4
ДСБ - 1,3
ВМРО - 1

• За първи път от мандата на настоящото правителство почти всеки втори българин (45%) декларира негативно отношение към дейността на кабинета. Привържениците му спадат до 18%.
• Също за първи път недоверието към премиера Борисов надхвърля доверието - 37%:32%.
• Девет от дванадесетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни.
• Влошават се оценките за бизнес средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми нарастват до 67%.

• Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците. Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора.
От встъпването му в длъжност като премиер до сега, определящите се като симпатизанти на Б. Борисов падат два пъти (от 60 на 32 на сто). През септември министър-председателят събира повече критици, отколкото поддръжници (37%:32%). Най-силна е загубата на доверие в областните градове и селата, сред пенсионерите и земеделските стопани.

От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите (60%). От своя страна, Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успешен. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението си и в момента е най-харесваният политик на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт.
Николай Младенов (6.9%) и Томислав Дончев (5.8%) са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.
Най-значим е спадът в личния рейтинг и съответно, най-високо е неодобрението към министрите, чиито ресори засягат пряко преобладаващата част от българските граждани - Симеон Дянков (спад 14%), Десислава Атанасова (спад 10%), Цветан Цветанов (спад 7%), Тотю Младенов (спад 5%).

Интересен е и развоят в отношението към една от ключовите фигури в правителството - вицепремиера Цветан Цветанов. За последните няколко месеца, през които беше извършен атентатът в Бургас, ескалира напрежението между вътрешния министър и представители на съдебната система, а полицаите започнаха протестни действия, негативните оценки персонално за Цветан Цветанов нарастват по-силно, отколкото тези за сектора сигурност и вътрешен ред. По всяка вероятност с наближаването на изборите отношението към вицепремиера ще отразява във все по-голяма степен оценката на гражданите за личните му партийни и политически позиции, отколкото за сектора, който той пряко ръководи.
Разочарованието от политиците и политиката, което съпровожда спада на доверието в ГЕРБ, води до три основни последствия в електорален план:

• Намаляващо желание за участие в изборите - почти всеки втори българин се съмнява, че въобще би гласувал на следващите парламентарен вот.
• Свиване на твърдите партийни симпатизанти и нарастваща несигурност на сегашните електорални предпочитания - едва една трета от избирателите са убедени, че ще гласуват за партията, която в момента избират.
• Фрагментиране на протестния вот между много на брой малки партии, част от които биха могли да прескочат 4%-та бариера, само при по-ниска избирателна активност.
За последните три месеца подкрепата за ГЕРБ спада от 22.3% до 21.4%, като ядрото им от твърди симпатизанти се колебае около 950 000 души. В селските райони управляващите отстъпват позиции на БСП и ДПС. В редица областни градове нараства конкуренцията на социалистите и „Движение България на гражданите".

Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели. Нейната подкрепа спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти - възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи. Към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не беше променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.
„Движение България на гражданите" и лидерът му Меглена Кунева бележат лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева. Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Така, въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията, твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души.
ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.

Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС - 2%, а ДСБ - 1.3% от всички избиратели.

Към днешна дата потенциалът на „Националистическо-патриотичният вот" е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са Атака (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот.
Електорално различимите партии, които се впускат за гласовете в корпоративния вот са ЛИДЕР (0.9%), РЗС (0.7%), Либералният алианс на Марешки (0.4%), показват още резултатите от излседването.