Пернишки блус или какво научих за една година в Перник

"За "Руски паметник" чувам да се провиква през сваления прозорец на мястото до шофьора мустакат мъж на средна възраст. Изигравам разсеяност и не давам никакъв знак, че въпросът ме е достигнал. Смутено изпращам автомобила с поглед и продължавам да чакам автобуса на "Юнион" от Перник за София.

Неусетно заживях в Перник. Софиянка от "Лозенец", на 32 години, с последно местожителство Виена. Причините бяха лични, не икономически. В първите месеци не разполагах с кола и пътувах за работа до София и обратно с автобус. Стоенето по спирките ме научи на своеобразния carpool. Бях станала част от услугата. Хората, които работят в София и пътуват с личен автомобил, събират от спирките по пътя си други в същата посока. Има и такива, които с това се прехранват – превозват на цената на автобусния билет (3 лв.). Нищо чудно – в София работи почти целият Перник.

Представата ми за този град, преди да прекарам повече от година там, започваше от Паметника на войнишкото въстание на изхода на София, духовито наречен от народния гений "Перничанин чака софийско жителство". Безрадостната картина се оформяше от затворените, пустеещи заводи на сив фон покрай пътя, допълваше се от митовете за криминално проявените и завършваше с купищата вицове за местното население. Затова ми отне време да се отърся от страха си в този град.

Перник е тъжен град, застинал някъде назад във времето. Овехтели улици, панелни блокове, неприветливи къщи. Гледката е нащърбена от малкото ново, правено на парче, върху канавата на наследеното. От време на време някой магазин или модерен бар подсещат посетителите коя година е. Въпреки очевидните проблеми – бедност, лоша инфраструктура, никакъв живот отвъд точката на оцеляването - някои от местните жители казват (може би по-скоро от някакво номинално уважение към родното място и себе си), че напредък има.

"Много неща ни липсват в града. Например нямаме хубав парк за децата", казва ми млада майка, която прекарва времето си по градинките. Не работи, рядко ходи до София.

Собственичката на козметичния салон, който аз посещавам, вижда проблем другаде: "Хората, работещи в сферата на услугите и заведенията в Перник, не са достатъчно добре обучени, нямат необходимите позитивизъм, отзивчивост и професионализъм." Силвия говори три езика, учила се е на занаята в Испания и носи част от козметичните продукти оттам. "Трябва да се потърсят инвеститори, които да се насочат към сградите на неработещите предприятия – те могат да се ползват за най-различни проекти. Може да се направи и хай-тек парк, какъвто има планиран в Божурище." Силвия заминава за Дубай в средата на октомври, ще работи като стюардеса.

Въпреки всичко в някои отношения Перник е по-добре от София. "Предимствата на Перник са по-голямото пространство и спокойствието, по-лекият автомобилен трафик, късите разстояния", казва друга жителка на града.

Тук са представени повечето големи вериги хранителни магазини, магазини за техника, облекло, спортни стоки. На пръв поглед всичко необходимо е налице. По-наблюдателните обаче ще забележат, че от рафтовете често липсват "луксозни" стоки, които просто няма кой да купи. Рядко ще видите на лентата хубаво сирене, сьомга или друг "деликатес", скъп алкохол, биопродукти и по-качествена козметика.

Спомням си, че в първите месеци на престоя си отидох до магазин от веригата, от която пазарувам в София, за да си купя пакетирана нарязана салата. Не открих. За цена малко над три лева подобна "глезотия" няма място в асортимента, просто няма кой да си я позволи. Като цяло цените не са много по-различни от тези в столицата. По-ниските цени идват с по-ниското качество.

Ако говорим за услугите, това не е непременно вярно. Козметика, фризьорство, фитнес клубове, спорт са на достъпни цени, често по-ниски от софийските. Гъзарски места почти няма. Няма кино. Изгоряло е преди няколко години в пожар. Сега възстановяват лятното кино. Преди около две години местен предприемач анонсира изграждането на мол в Перник. Проектът, който щеше да включва и изграждането на модерно кино, така и не се случи. Има само един театър – в Двореца на културата. В същия дворец развиват дейността си различни школи и клубове по изкуства, помещават се художествената галерия, библиотеката, както и духов и камерен оркестър. Залата на театъра винаги е пълна.

Европейският политехнически университет събира под покрива си български и международни студенти. Сред програмите правят впечатление Вятърна и Слънчева енергетика, Мениджмънт на възобновяема енергия, Биогорива. Обещаващо. Комбинацията Перник – йога може да звучи странно, но, да, има. Пилатес, тае-бо, медитации, клубове за народни танци са другите места, които разнообразяват местните хора в свободното им време.

Футболът е най-практикуваният спорт сред мъжете. Ръгби отборът "Валяците" е един от най-добрите в страната, казват.

Вестник Капитал