ВолейБолни амбиции или от трън, та на глог

Във волейболната федерация мина ревизия. И като писнаха болните от трентовагинит: Има нарушения, не може така, Данчо лъже хората, не спазва законите! Може да лъже, може и да не лъже. За това компетентен е българският съд. Не разни фенове от Фейсбук форумите. Първо, процедурата по ревизията още не е приключила.

Второ, Данчо Лазаров още не е осъден. И трето, откога волейБолните запалянковци на националния отбор, по списък само 94 души, се занимават повече с документите на федерацията отколкото с ходенето по мачове? Грозна и обидна работа за България бяха плакатите им на финалите на Световната лига. Отгоре на всичко излъгаха, че са хиляди и могат да оставят залата празна.

Данчо Лазаров не е идеален, както сам признава. Със сигурност има за какво да бъде сменен. Но има и за какво да не бъде сменен – трето място на европейско първенство, трето място на световно първенство, трето място на Световна купа, четвърто място на Световна лига, четвърто място на олимпийски игри. Който иска да го маха, да се яви на Общо събрание, да спечели гласовете на делегатите и да го махне.

Радо Стойчев и Ивайло Константинов имаха шансове. Ясно е, че във федерацията не всичко е наред. Поне обществените поръчки не са. Но Стойчев направи грешка и избра най-неподходящия момент. Ако беше изчакал два месеца и също беше класирал България на полуфинал на олимпиадата, възможностите му рязко щяха да скочат. Но след като разби отбора, само за да свали федерацията, във волейболна България той няма да има къде да си закачи шапката. Без него и Константинов няма да го бъде. Той нали участваше в ръководството на федерацията. Ако допуснем, че е имало далавери, макар че съдът още не го е отсъдил, би могло да се допусне, че и той е участвал в тях. От трън, та на глог не ни трябва да ходим. Други имена аз не съм чул. Пламен Константинов засега не иска, а Димитър Златанов изчаква. Вакуум във федерацията ще е най-тъпото нещо, което може да се сътвори. Гледахме го вече в баскетбола.

Феновете имат един правилен ход. Да се откажат от всичките си волейБолни амбиции и да подкрепят отбора. Видяхме, че когато сме заедно, сме силни. Всичко останало е срещу националния на България и струваше поне медал от финалите на Световната лига. Защото когато Владо Николов и Цецо Соколов почнаха да грешат срещу Куба, Матей го нямаше. А той означава поне 20 точки на мач. На олимпиадата взехме повече от максимума. Дори с Матей едва ли можеше повече, макар че никога няма да го разберем. Както казаха Братоевите, успех срещу Русия щеше да е чудо. А чудеса рядко стават. За двадесет години аз съм видял три – победата на ЦСКА на „Енфийлд”, четвъртото място от световното в САЩ и когато в Дървеница пуснаха топлата вода с един ден по-рано.

Цветан Ламбрев