Олимпиадата свърши, футболът пак е цар

Купуваме си неща, от които нямаме нужда, с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, за които не ни е грижа. 

Най-новото шоу по TV7 се казва Кралица на шопинга. На някой му е хрумнало, че това ще е интересно. Още по-тъжно е, че малките момиченца ще го гледат и ще си мислят, че шопингът е нещо готино - нали го дават по телевизията. Ама не е.

С новините е същата работа. Всеки ден имаме нужда да научаваме или да си купуваме нещо жълто за звездите, да прочетем за някой скандал или компромат. Да противопоставим един спорт на друг или едно събитие на друго. Което често е безсмислено.

Като кампанията на МОК и десетките световни медии колко хубава, достойна и честна била олимпиадата. Част от нея е и един материал в „Индипендънт” от Стив Тонг. Авторът се опитва да ни убеди, че е възможно впечатлените от олимпийския дух спонсори да пренасочат част от парите си от футбола към други спортове. Във футбола имало твърде много скандали, разглезено и егоистично поведение, които отвращавали спонсорите. Във Висшата лига сериозно се били притеснили и щели да следят внимателно нивото на посещаемост на мачовете, които стартират през уикенда.

А в леката атлетика има ли скандали? А в художествената гимнастика? В бадминтона?
В леката атлетика не позволиха на чукохвъргач от Беларус да участва на игрите заради допинг проба от 2004 г. Изключително лицемерна постъпка. Та три от четирите забранени препарата, открити в пробата му, през 2004 изобщо не са били забранени. Художествената гимнастика редовно се опорочава от съдиите. По най-грозния начин – без дори да можеш да се защитиш. Във футбола, като те порежат с дузпа, имаш някакъв шанс да вкараш гол. В гимнастиката съчетанието отдавна е свършило. Самите игри ДВА ПЪТИ СА БОЙКОТИРАНИ – през 1980 и 1984.

И още олимпийски скандали. Няколко бадминтонистки ги изгониха от Лондон, защото загубиха нарочно мачовете си. Една корейка я победиха със спорен туш на фехтовката и тя плака 20 минути на пътеката. А на Данчо Йовчев не му дадоха заслужения златен медал в Атина.

Олимпиадата не е оазис на честната игра, достойнството и спортния дух. Олимпиадата е за пари. За да си продадат спонсорите стоките, телевизиите - рекламите, а домакините да си избият максимално разходите. Във футбола не е по-различно. Но той е с разлика най-популярният спорт и Лондон 2012 няма да промени това. Много по-популярен от гимнастиката, стрелбата с лък, плуването и дори волейбола. Защо? Защото е лесен за играене. Четири камъка, два отбора и една топка. Може и спукана.


Цветан Ламбрев