Защо трябва да пречим на спорта?

Съвременната техника и медицина трябва да помагат на спорта, а не да го ограничават. В днешно време подобряването на рекордите е немислимо без сериозни иновации. Засега обаче иновациите в сферата на високите технологии и медицината не се възприемат от международните спортни организации. Така например високотехнологични плувни костюми излязаха от употреба в началото на 2010-а година. Решението за това бе взето на конгрес на Международната федерация по плуване.

Причината за тази забрана бяха непрекъснато падащите световни рекорди, защото технологичните костюми дават сериозно предимство на плувците. Нали обаче подобряването на най-добрите постижения е солта във всеки един спорт. Защо беше необходимо да се спира прогреса?

Сега плувните костюми трябва да свършват над коляното и да са произведени от текстилен материал. Мъжките плувни костюми са от талията до над коляното, а женските - със свободни рамене. Съвсем очаквано с тези костюми подобряването на плувните рекорди секна, но не виждам, кой спечели от това – нито състезателите, а още по-малко зрителите!

Медицината дърпа спорта напред

Развитието на медицината и създаването на препарати, които подобряват формата на състезателя, също не се толерират от международните спортни организации. Всеки, който бъде хванат с подобни медикаменти се заклеймява като наркоман от обществото, а спортната федерация му налага санкция заради употребата на допинг. Само, че тези, които взимат допинг, а не ги хващат трупат медали и слава на гърба на тези, които спазват правилата. Няма ли да се изравнят условията за всички състезатели, ако така нареченият допинг бъде позволен за всички и всеки да взима медикаменти на своя отговорност и под лекарско наблюдение. А не както е сега - това да се прави нелегално от определени състезатели, които се ползват със сериозни протекции.

Така едни взимат всичко и никой не ги хваща, а други каквото и да вземат ще бъдат хванати. Всичко е въпрос на пари и лобита в международните спортни организации. Така едни състезатели са доста облагодеталствани, а други нямат възможност да постигат върхови постижения.

Потърпевши са и родните спортисти

Родните спортисти винаги са били потърпевши от двойния стандарт на допинг ченгетата. Показателен пример за това е ситуацията от 2008 г., когато 11 български щангисти бяха хванати с допинг и пропуснаха Олимпиадата в Пекин. В същото време, като гледаме физиката на китайските и корейските щангисти е повече от очевидно, че едва ли стриктно спазват пълния списък със забранени медикаменти. За едни може, а за други – не. Ето защо ситуацията трябва да се промени. От това ще спечелят не само спортистите, но и ние зрителите.

Николай Георгиев