След публикуването на резултатити от матурите по литература наш столичен всекидневник оприличи „успехите“ на дванайсетокласниците като море от двойки. Някой да е изненадан? Поне работещите в системата на образованието не са. Защото същото беше положението и след така нареченото национално външно оценяване след седми клас, само че то мина някак си между другото.
Публична тайна е, че българският ученика става все по-неграмотен. За което му помагат дружно всички, от които зависи точно тази негова неграмотност.
Да започнем от родителите. На повечето от тях категорично не им пука какво прови отрочето им в училището. Ако ви се струва преувеличено, пробвайте да попитате някой около вас колко пъти е изпитван ученикът му в последния месец. Бас ловя, че не повече от десетина процента са наясно. За останалите думите „Не ме изпитваха днес“ са достатъчни за самоуспокоение. Отрочето пък лъже с всичка сила, защото се надява на поправка на оценката, милост от страна на учителя или каквото и да е друго, само не и на учене от негова страна, разбира се.
Даскалите са в най-кофти ситуация. Повечето от тях са притистинати от директори, родители и всякакви фактори с една единствена задача – да пишат колкото се може повече шестици. Това обаче е малката беля. Голямата е липсата на ученици. И тя ще става все по-голяма и притискаща все по-жестоко поне деветдесет процента от българските училища. В името на оцеляването, защото клас с малко ученици, в родния случай по-малко от 16, просто не е клас се правят всякакви компромиси. Крият се отсъствия, ученици, които се вестяват по два-три пъти в годината, получават тройки, защото иначе класът се разпада и т.н. Българският даскал вече е проумял, че двойката означава проблем. За него, не за ученика. И си измисля начини да пише колкото се може по-малко двойки, за да си няма проблеми.
В едно пернишко школо директорът си е измислил начин да няма двойки. Който дръзне да фрасне двойка на ученик за срока, трябва да напише и подробен доклад. Защо се е стигнало да там, какви мерки е предприел нещастния даскал, за да не напише двойка на въпросния тъпанар, колко пъти го е извикал на консултация, какво са правили там и т.н. И въпросният даскал, който не страда от мазохизъм, просто не пише въпросната двойка. Лошото е,че това го знаят и учениците и просто нито влизат в час, нито учат, нито им пука. Отсъствия? Стига бе, кой ги пише, та да си усложнява живота. Изключване на ученик? Такова животно в българското училище отдавна няма. Преместване в друго училище? Да не сме луди. Ще го преместим, ама сумата от 1500 лева отива в другото училище. И въпросният малолетен терорист си се води във въпросното училище, нищо ,че почти не стъпва там.
Говорехме за липсата на ученици. Осмокласниците вече завършиха и още на сакралната дата 15 юни основните училища бяха наобиколени от усмихнати даскали от гимназии, професионални гимназии и т.н. Всеки от тях има поставена бройка ученици, които трябва да доведе в неговото училище. Който доведе най-малко е първи в списъка за съкращения. Повечето директори си го казват съвсем официално. И горкият даскал е готов да извади пари от джоба се, да почерпи въпросните осмокласници, само и само да спаси мижавите 450-500 лева, кото получава. Ако не го направи и без тях ще остане. Тук-там нещата придобиват официален характер. Спомняте ли си новината за едно училище, което официално обяви, че всеки ученик, който се запише в него, ще получи джиесем. И на въпросният ученик вече му е ясно, че може да прави каквото си иска. Преди още да е стъпил във въпросното учинище. Ученето пък ще му е последна грижа. Тройката е проблем, ама на даскала. Той за му мисли, на ученика не му пука.
На даскала пък задълженията му са много, ама какво става в час, си е негова работа. Ама учениците му имат двойки на матурите. Голяма работа. Той нали ги е довел в училището, пък след 12-ти клас те вече не носят пари на бюджета. Пък и той, веднъж назначен, трудно се уволнява. Може да си дреме в час, какво от това. Само да не хване някое отроче за ухото,че тогава барабар с отрочето ще изпищят всякакви правозащитни организации, агенциии, НПО-та и бол такива, дето бозаят пари и защитават горките дечица. Та кроти си горкият даскал и не му пука за успеха. Защото тия, дето си учат учениците както трябва, понякога и не са долюбвани. Причината, ами много просто. Кой директор се радва на факта, че след седми клас повече от половината му ученици отиват в езикови гимназии, ПМГ-та и тем подобни. Ама ако имат двойки, те просто си остават в същото школо. И му пълнят бюджета.
Министерство тогледа и мисли простотия след простотия. В скоро време двойките ще намалеят. Как ли? Ами до четвърти клас няма да ги има. Оценките, според приетия вече на първо четене Закон за народната просвета, изчезват. И за да се разбере какви ги върши един ученик в клас най-вероятно.....ще се вражука на шарен боб. Е, след пети клас може да се минава и с по една двойка на година. Абе дреболия някква, кой ти гледа. После били много двойките на матурите. И критериите даже били завишени. Някой знае ли за колко точки се пише тройка? Това е най-строго пазената тайна в България. Като по чудо обаче за националното оценяване след седми клас се разбра. За 18 точки. Кратка справка: в страните от Евросъюза тройката е равна на 45-50 точки. Абе дреболии няккави....точки пък сега ще смятаме.
И сега накъде. Аз лично имам две предложения. Първо: В образователното министерство да проумеят някак си,че се топим като нация и да свалят бройката за пълняемост на паралелка. Простичко казано, след като намаляваме, минимумът ученици за един клас вече не е редно да е 16. А да е 12 например.
Второ: Горките даскали, поне по български и математика да бъдат уволнени. До един.!И после назначени наново. С конкурс. До един! Ама да ги оценява компютърна програма. Анонимно. Тогава ще се види кой става и кой не става. Не е сложно да се направи. Само че няма да стане. И морето от двойки догодина ще стане океан. Ама к,во от това?
Валери Смиленов, журналист
Няма коментари:
Публикуване на коментар